Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03 23:30 - Кибалион, част 7
Автор: occult Категория: Други   
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.03 23:30


ГЛАВА XII
ПРИЧИНЯВАНЕ
"Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона."

 
Великият шести Херметичен принцип, Принципът на причината и следствието, е олицетворение на истината, че Законът пронизва Света, че нищо не става Случайно, че Случайност е просто термин, показващ причина, която съществува, но не е позната или възприета, и че този феномен действа постоянно, без прекъсвания или изключения.
Принципът на причината и следствието лежи в основата на цялата научна мисъл, древна и съвременна, и е разяснен от херметичните Учители още в древността. Въпреки че оттогава са възниквали множество и най-различни спорове между различните школи на мисълта, тези спорове са се водили главно относно подробностите на действието на Принципа и още по-често относно значението на определени думи. Основният Принцип на причината и следствието е бил приет за верен практически от всички мислители по света, достойни за името си. Да се мисли противното, означава да се изтегли феноменът от сферата на Закона и Порядъка и да се постави под контрола на онова въображаемо нещо, което хората са нарекли "Случайност".
Един кратък анализ ще покаже на всеки, че в реалността не съществува такова нещо, като чиста Случайност. Уебстър дефинира думата "случайност" по следния начин: "Предполагаем фактор или начин на действие, различен от този на силата, закона или целта; действие или активност на такъв фактор; предполагаемата последица от такъв фактор; събитие; способност; причиняване и т.н." Но един кратък анализ ще ви покаже, че не може да съществува такъв фактор, като "случайност", в смисъл на нещо извън сферата на Закона - нещо извън сферата на Причината и Следствието. Как може да има нещо, което функционира в света на явленията и което е независимо от законите, порядъка и последователността на последните? Такова нещо би било напълно независимо от тенденцията към порядък в Света и следователно ще е по-висше от нея. Не можем да си представим, че нещо може да е извън ЦЯЛОТО и така да е извън Закона, защото ЦЯЛОТО е ЗАКОНЪТ сам по себе си. В Света няма място за нещо, което да е извън и независимо от Закона. Съществуването на такова Нещо би направило всички Естествени закони неефективни и би хвърлило Света в хаотично безредие и анархия.
Внимателното разглеждане на въпроса ще покаже, че това, което наричаме "Случайност", е просто израз, свързан с липсата на яснота за причините -причини, които ние не можем да възприемем или които не можем да разберем. Думата "случайност" произлиза от дума, която означава "падам" (като падане на зар), като идеята е, че падането на зара (както и редица други събития) е просто "събитие", което не е свързано с никаква причина. И това е смисълът, в който терминът обикновено се използва. Но когато въпросът се разгледа по-отблизо, се вижда, че няма никаква случайност при падането на зара. Всеки път, когато зарът се пада на определено число, той се подчинява на закон, така ненарушим, както е този, който управлява обикалянето на планетите около слънцето. Зад падането на зара на определена позиция стоят причини или поредица от причини, простиращи се толкова назад, че умът не може да ги проследи. Позицията на зарчето в кутията, количеството мускулна енергия, употребено за хвърлянето, състоянието на повърхността, върху която пада и други - всичко това са причини, последиците от които могат да се видят. Но зад тези видими причини се намира поредица от невидими предшестващи ги причини, всяка от които е оказала влияние върху числото на зара, което се е паднало от горната му страна.
Ако един зар се хвърли много пъти, ще се установи, че броят на числата, които се падат, ще бъде приблизително равен, т.е. ще се паднат приблизително равен брой единици, двойки, тройки и т.н. Хвърлете монета във въздуха и тя може да се падне на "ези" или "тура". Хвърлете я обаче достатъчно много пъти и броят на ези и на тура ще бъде приблизително равен. Това е действието на Закона за средната стойност. Но както средната величина, така и отделното хвърляне се подчиняват на Закона за причината и следствието и ако имаме възможност да проследим предшестващите причини, ще стане напълно ясно, че при тези обстоятелства и в този момент за зара е просто невъзможно да падне на друга страна, освен на тази, на която е паднал. При едни и същи причини следват едни и същи резултати. Винаги съществува "причина" и едно "защото" за всяко събитие, което настъпва. Нищо никога не се "случва" без причина или по-скоро без поредица от причини.
В съзнанието на хората, разглеждащи този Принцип, е настъпило известно объркване заради факта, че те са били неспособни да обяснят по какъв начин едно нещо може да причини друго, т.е. да бъде "създател" на второто нещо. В действителност нито едно "нещо" никога не причинява или "създава" друго "нещо". Причината и Следствието са свързани просто със "събитията". "Събитие" е "това, което възниква, настъпва или се случва като резултат или следствие от някакво предшестващо го събитие." Нито едно събитие не "създава" друго събитие, а просто представлява предшестваща го брънка във великата подредена верига от събития, леещи се от творческата енергия на ЦЯЛОТО. Съществува непрекъснатост между всички събития, предшестващи, съпътстващи и последващи. Съществува връзка между всичко, което е отминало, и всичко, което следва. Камък се откъртва От планината и пада през покрива на хижата в долината. На пръв поглед приемаме това за случаен резултат, но когато разгледаме въпроса, откриваме дълга поредица от причини, стоящи зад това събитие. Най-напред е валял дъжд, който е размекнал почвата, крепяща камъка, и му е позволил да падне; преди това е било въздействието на слънцето, на другите дъждове и т.н., и всички те постепенно са отделили парчето скала от по-големия скален масив; още по-напред са причините, довели до образуването на планината и нейния катаклизъм като резултат от земетресенията и т. н., до безкрайност. След това можем да проследим причините за дъжда. След това можем да разгледаме съществуването на покрива. Накратко, скоро ще установим, че сме включени в мрежа от причини и следствия, от която не можем да се откопчим.
Точно както човек има двама родители и четири баби и дядовци, осем прабаби и прадядовци, шестнадесет пра-пра баби и дядовци и т. н., докато стигнем например до четиридесетото поколение, когато броят на нашите предци ще е равен на милиони; така е и с броя на причините, които стоят и зад най-незначителното събитие или явление, като преминаването на малка прашинка от сажди пред окото ви. Не е лесно да се проследи мъничката сажда обратно до ранните етапи от човешката история, когато тя е представлявала част от някой масивен дънер, който след това се е превърнал във въглища и т. н., докато прашинката сажда сега преминава пред погледа ви по своя път към други приключения. Могъща поредица от събития, причини и следствия са я довели до настоящото й състояние и последното е само едно от веригата събития, които ще доведат до настъпването на други събития стотици години след настоящия момент. Едно от серията събития, възникнали в резултат от преминаването на малката сажда, беше написването на тези редове, което доведе до това, словослагателят да изпълни определена работа, коректорът да направи същото, което, от своя страна, ще доведе до възникването на определени мисли във вашия ум, както и в този на други хора, а това ще окаже въздействие върху други хора и т. н., и т. н. - извън способността на човека да си го представи по-нататък. И всичко това се дължи на преминаването на една малка сажда, което показва относителността и връзката между нещата и по-дълбокия факт, че "не съществува голямо, не съществува малко в ума, който причинява всичко".
Спрете да мислите за момент. Ако някакъв мъж не беше срещнал някаква девойка, далеч назад в миналото, в тъмния период на Каменната ера, вие, който сега четете тези редове, нямаше да бъдете тук. И може би, ако същата тази двойка не беше успяла да се срещне, ние, които сега пишем тези редове, нямаше да бъдем тук. И самият акт на писането, от наша страна, и актът на четенето, от ваша, ще окаже въздействие не само върху вашия и нашия живот, но ще окаже също така директно или индиректно въздействие и върху много други хора, които живеят в момента или ще живеят в бъдеще. Всяка мисъл, която създаваме, всяко действие, което изпълняваме, има своите директни и индиректни резултати и те стават част от великата верига на Причината и Следствието.
В тази книга не искаме да се заемаме с разглеждане на Свободната воля или Детерминизма поради различни причини. Наред с всички останали причини има и една основна, а именно, че нито една от страните в спора не е изцяло права - в действителност и двете страни са отчасти прави, в съответствие с Херметичното учение. Принципът на противоположност¬тите показва, че и двете са Наполовина истина -противоположните полюси на Истината. Учението е, че даден човек може да бъде едновременно свободен и заедно с това подчинен на Необходимостта в зависимост от значението на термините и висотата на Истината, от която се разглежда проблемът. Древните автори изразяват това по следния начин: "Колкото по-отдалечено е творението от Центъра, толкова по-несвободно е то; колкото по-близо до Центъра достига, толкова по-близо е то до Свободата. "Мнозинството от хората са повече или по-малко роби на наследствеността, обстоятелствата и други и демонстрират много малко Свобода. Те са ограничени от мненията, обичаите и мислите на външния свят, както и от емоциите, чувствата, настроенията и т.н. Не демонстрират никакво Майсторство, достойно за името си. С възмущение отхвърлят това твърдение, казвайки: "Защо? Със сигурност съм свободен да действам и да правя това, което намеря за добре - правя точно това, което искам да правя", но пропускат да обяснят откъде възниква това "искам да" и "което намеря за добре". Какво ги кара да "искат да" направят дадено нещо, а не друго? Какво ги кара "да намерят за добре" да направят това, а не нещо друго? Няма ли едно "защото" към тяхното "намиране за добре" и "искане"? Майсторът може да промени тези "намирам за добре" и "искам" в други, разположени върху противоположния край на менталните полюси. Той е способен да "Поиска да поиска", вместо да поиска заради някакво чувство, настроение, емоция или заради някакво външно внушение, което поражда в него склонност или желание да действа по този начин.
Повечето хора се носят като падащи камъни, подчинени на средата, на външни влияния и вътрешни настроения, желания, да не говорим за желанията и волята на другите хора, по-силни от самите тях, за наследствеността, средата и внушението, които ги повличат без съпротива от тяхна страна и без упражняване на Волята. Местени като пешки върху шахматната дъска на живота, те играят своите роли и биват изоставяни след приключването на играта. Майсторите обаче, познавайки правилата на играта, се издигат над нивото на материалния живот и установяват контакт с по-висшите сили на своята природа, владеят своите настроения, характеристики, качества и противоположности, както и заобикалящата ги среда, и по този начин се превръщат в Автори на играта, а не са просто Пешки; те са Причина, а не Следствия. Майсторите не се изплъзват от Причиняването на по-висшите нива, а установяват хармонична връзка с висшите закони и по този начин овладяват обстоятелствата на по-нисшето ниво. По този начин образуват една съзнателна част от Закона, вместо да бъдат просто слепи инструменти. Служат на Висшите нива, но управляват Материалното ниво.
Но на Висшето и на Нисшето ниво Законът винаги действа. Не съществува такова нещо, като Случайност. Слепите богини са отстранени от Разума. Сега сме в състояние да разберем, с поглед, прояснен от познанието, че всичко се управлява от Универсалния закон, а безбройните закони са чисто и просто проява на Единствения Велик закон - ЗАКОНЪТ, който е ЦЯЛОТО. Истина е, че нито едно врабче не пада, незабелязано от Ума на ЦЯЛОТО, че дори космите върху главата ни са преброени, както се казва в свещените писания. Извън Закона не съществува нищо, нищо не се случва в противоречие с него. И въпреки това не правете грешката да предполагате, че Човек е само един сляп автомат - това съвсем не е така. Херметичните учения твърдят, че Човек може да използва Закона, за да преодолее законите, и че висшето ще доминира над нисшето, докато накрая човекът достигне до етапа, в който търси убежище в самия ЗАКОН и се надсмива над законите на феноменалния свят. Можете ли да разберете вътрешното значение на това?
Глава XIII
РОД
"Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива."

Великият седми Херметичен принцип, Принципът на рода, е олицетворение на истината, че съществува Род, който се проявява във всичко, че Мъжкият и Женският принцип присъстват винаги и са активни на всички етапи на феномена, на всяко от нивата на живота. На този етап считаме, че е добре да привлечем вниманието ви върху факта, че Родът, в неговото херметично значение, и Полът, в обичайната употреба на този термин, не са едно и също нещо.
Думата "род" произлиза от латински корен със значение "зачевам, създавам, пораждам; произвеждам". Един бърз анализ ще ви покаже, че думата притежава много по-широко и по-общо значение от термина "пол", тъй като последният се отнася до физическите различия между мъжките и женските живи същества. Полът е просто проява на Рода на определено ниво от Великото физическо ниво, нивото на органичния живот. Искаме да ви обърнем специално внимание върху тази разлика, защото някои автори, които са се запознали бегло с Херметичната философия, се стремят да отъждествят седмия Херметичен принцип с налудничави, фантастични и често достойни за съжаление теории и учения относно на Пола.
Функцията на Рода се състои единствено в това да създава, произвежда, поражда и т.н. и неговите прояви са видими на всяко ниво от света на явленията. Малко е трудно да се дадат доказателства за него, които да са в съответствие с научните изисквания, тъй като науката все още не е признала, че този Принцип има универсално действие. Но все пак научните източници осигуряват известни доказателства. На първо място откриваме различния начин, по който се проявява Принципът на рода в сферата на елементарните частици, йоните или електроните, образуващи основата на Материята, както науката днес я познава, и които чрез определени комбинации образуват Атома, който съвсем доскоро се считаше за последен и неделим.
Последната дума на науката е, че атомът е съставен от множество елементарни частици, електрони или йони (различните специалисти използват различни имена), обикалящи една около друга и вибриращи с по-висока честота и сила. Но заедно с това се твърди също, че образуването на атома в действителност се дължи на струпването на отрицателни частици около една положителна - положителните частици като че ли упражняват известно влияние върху отрицателните, карайки последните да образуват определени комбинации, и по този начин "да създават" или "пораждат" атома. Това е в съответствие с повечето древни Херметични учения, които винаги са отъждествявали Мъжкия принцип на Рода с "Положителния", а Женския с "Отрицателния" полюс на Електричеството (така наречено).
Сега накратко ще се спрем на това отъждествява¬не. В съзнанието на широката публика се е изградило едно изцяло погрешно впечатление относно качествата на така наречения "Отрицателен" полюс на наелек¬тризираната или намагнитизирана Материя. Термините Положително и Отрицателно, приложени към това явление от страна на науката, са напълно погрешни. Думата Положително означава нещо реално и силно в сравнение с една Отрицателна недействителност или слабост. Това няма нищо общо с действителните факти на електрическия феномен. Така наречения Отрицателен полюс на батерията в действителност е полюсът, в който и чрез който се проявява пораждането и създаването на нови форми и енергии. В него няма нищо "отрицателно".. Най-големите научни специалисти сега използват думата "катод", идваща от гръцкия корен, означаващ "потомство; пътят на размножаването и т.н." От катода излиза масата електрони или частици. От същия полюс излизат и "удивителните" лъчи, които революционизираха научните представи през последното десетилетие. Полюсът на Катода е Майката на всичко в странните феномени, които се описват като безполезни в старите книги и които са довели до това, много дълго време приемани теории да бъдат запратени на боклука на научната мисъл. Катодът, или Отрицателният полюс, е Майчиният принцип на Електрическото явление и на най-фините форми на материята, известни в момента на науката. Така че виждате, че имаме основание за отказа си да използваме термина "Отрицателен" в нашия анализ на проблема и за настояването ни да заместим стария термин с думата "Женски". Фактите ни принуждават да го сторим, дори и без да вземаме предвид Херметичните учения. Затова на мястото на думата "Отрицателен" ще използваме термина "Женски", когато говорим за този полюс на активността. Последните научни теории са, че съзидателните частици или електроните са Женски. (Науката заявява: "Те са образувани от отрицателно електричество", а ние казваме, че те са образувани от Женска енергия.) Една женска частица се отделя или по-скоро напуска една Мъжка частица и започва ново движение. Тя активно се стреми към обединение с Мъжка частица, тласкана към това от естествения импулс да създаде нови форми на Материя или Енергия. Един автор отиде толкова далеч, че използва следното описание: "Тя изведнъж потърси, по собствено желание, обединение." Това откъсване и обединяване образува основата на по-голямата част от активността в химическия свят. Когато Женската частица се обедини с Мъжката частица, започва определен процес. Женските частици трептят под влиянието на Мъжката енергия и обикалят бързо около последната. Резултатът е раждането на нов атом. Този нов атом в действителност е съставен от обединяването между Мъжки и Женски електрони, или частици, но когато обединението е образувано, атомът представлява нещо отделно, има определени свойства, но вече не демонстрира свойството на свободното електричество. Процесът на откъсването или отделянето на Женските електрони се нарича "йонизация". Тези електрони, или частици, са най-активните работници в сферата на Природата. Възникващи от техните обединения или комбинации, се проявяват различни феномени като светлина, топлина, електричество, магнетизъм, привличане, отблъскване, химическо привличане и отблъскване и други подобни. И всичко това е в резултат от действието на Принципа на рода на нивото на Енергията.
Ролята на Мъжкия принцип като че ли се изразява в насочването на определена налична енергия към Женския принцип и по този начин се поставя началото на съзидателния процес. Женският принцип обаче е този, който винаги върши активната съзидателна работа - и това е валидно за всички нива. И все пак нито единия от принципите няма оперативна енергия без помощта на другия принцип. В някои от формите на живот двата принципа са събрани в един организъм. В това отношение всяко нещо в природата демонстрира два рода. В Херметичните учения се съдържат много неща за действието на двата принципа на Рода относно създаването и проявата на различните форми на енергия, но ние не смятаме за необходимо да се впускаме в подробности по този въпрос сега, защото не сме в състояние да го подкрепим с научни данни поради факта, че науката все още не се е развила достатъчно в тази насока. Примерът обаче, който ви дадохме за феномените на електроните, или частиците, ще ви покаже, че науката е на прав път и ще ви даде общата представа за основните принципи.
Някои водещи научни изследователи са изразили убеждението си, че при образуването на кристалите трябва да се търси нещо, съответстващо на "половата активност", което е още едно указание за посоката, в която духат научните ветрове. И всяка година ще носи нови факти, потвърждаващи правилността на Херметичния принцип на рода. Ще се установи, че Родът функционира и се проявява непрекъснато в сферата на неорганичната материя, както и в сферата на Енергията или Силата. В момента електричеството се разглежда най-общо като "Нещо", в което всички остана ли форми на енергия като че ли се разтапят или разтварят. "Електрическата теория за света" е последната научна доктрина и бързо печели популярност. И от това следва, че ако можем да открием във феномена електричество - в самата основа и източник на неговите проявления - ясно и неопровержимо доказателство за присъствието на Рода и на неговата активност, ние имаме основание да ви накараме да повярвате, че науката напоследък е предложила доказателства за съществуването във всички явления на този Велик Херметичен принцип - Принципът на рода.
Не е нужно да хабим времето ви с добре известното явление "привличане и отблъскване" на атомите, химическата валентност, "любовта и омразата" на атомните частици, привличането или сцеплението между молекулите материя. Тези факти са прекалено добре известни, за да се нуждаят от обширен коментар от наша страна. Замисляли ли сте се някога обаче, че всички тези неща са прояви на Принципа на рода? Можете ли да видите, че феноменът е "тъждествен" с този на частиците, или електроните? Нещо повече, можете ли да забележите логичността на Херметичното учение, което твърди, че самият Закон за гравитацията, това странно привличане, благодарение на което всички материални частици и тела в света се стремят едно към друго, е просто още една проява на Принципа на рода, който функционира по посока на привличането на Мъжките към Женските енергии и обратно? Не можем да ви предложим научни доказателства на настоящия етап, но анализирайте феномена в светлината на Херметичното учение и проверете дали нямате по-добра работна хипотеза в сравнение с тази, предложена от физиката. Подложете всички физически явления на проверка и ще установите, че Принципът на рода действа навсякъде.
Нека сега преминем към разглеждане на Принципа на Ментално ниво. Твърде много интересни неща чакат своя анализ.
Глава XIV
МЕНТАЛЕН РОД
 
Студентите по психология, които следят съвременната тенденция на мисълта в сферата на психичните явления, са впечатлени от настойчивостта на идеята за двойствения ум, която се проявява така ярко през последните десет или петнадесет години и която е родила известен брой правдоподобни теории относно природата и структурата на тези "два ума". Томсън Дж. Хъдсън спечели голяма популярност през 1893 г. с излагането на своята добре известна теория за "субективния и обективния ум", които според него съществуват във всеки индивид. Други автори привлякоха почти също толкова голямо внимание с теории за "съзнанието и подсъзнанието", "волевия и неволеви ум", "активният и пасивен ум" и т.н. Теориите на отделните автори са различни, но основният принцип остава един и същи, този за "двойствеността на ума".
Ученикът в областта на Херметичната философия е изкушен да се засмее, когато прочете и чуе за тези многобройни "нови теории" за двойствеността на ума, като всяка научна школа се придържа неотс¬тъпчиво към собствените си любими теории и всяка твърди, че е "открила истината". Ученикът отгръща страниците на окултната история и някъде назад в неясното начало на окултните учения открива споменаване на древното Херметично учение за Принципа на рода на Ментално ниво - проявяването на Ментал¬ния род. И продължавайки с анализа, той установява, че древната философия обръща внимание на феномена на "двойствения ум" и го обяснява с теорията за Менталния род. Идеята за Менталния род може да се обясни с няколко думи на учениците, които познават съвременните теории, споменати току-що. Мъжкият принцип на ума съответства на така наречения Обективен ум, Съзнателен ум, Волеви ум, Активен ум и пр., а Женският принцип на ума съответства на така наречения Субективен ум, Подсъзнателен ум, Неволеви ум, Пасивен ум и т.н. Разбира се, Херметичното учение не е съгласно с много от съвременните теории относно природата на двете фази на ума, нито приема много от фактите, които се изтъкват за двата относителни аспекта - част от споменатите теории и твърдения са твърде пресилени и изсмукани от пръстите и не могат да издържат на емпирична проверка. Посочваме моментите на съгласие, само за да помогнем на ученика да съчетае възприетото преди това знание с ученията на Херметичната философия. Учениците на Хъдсън ще забележат твърдението в началото на втората глава от неговата книга "Законът на психичните явления", а именно: "Мистичният жаргон на херметичните философи разкрива същата основна идея", т.е. двойствеността на ума. Ако д-р Хъдсън беше отделил време и усилия, за да разшифрова поне отчасти "мистичния жаргон на Херметичната философия", може би щеше да получи повече светлина по въпроса за "двойствения ум", но тогава вероятно най-интересният му труд нямаше да бъде написан. Нека сега разгледаме Херметичните учения относно Менталния род. Херметичните Учители предават своето наставление по този въпрос като задължават учениците си да анализират посланието на своето съзнание относно техния Аз. Учениците са задължени да насочат вниманието си навътре към своя Аз, обитаващ във всеки. Всеки ученик е насочван да види, че неговото съзнание му осигурява най-напред съобщение за съществуването на неговия Аз - съобщението е "Аз съм". Това най-напред изглежда като окончателните думи от съзнанието, но по-нататъшният анализ разкрива факта, че това "Аз съм" може да бъде отделено или да се раздели на две отделни части или аспекта, които въпреки че работят в хармония и съгласие, все пак могат да се разделят в съзнанието.
Макар на пръв поглед да изглежда, че съществува само "Аз", по-внимателният и задълбочен анализ разкрива факта, че съществуват "Аз" и "Мен". Тези ментални близнаци се различават по своите характеристики и природа и анализа на тяхната природа и феномен, произлизащ от същата тази природа, ще хвърли повече светлина върху много от проблемите на мен¬талното въздействие.
Да започнем с разглеждане на "Мен", което обикновено се смесва с "Аз" от ученика, когато той навлезе в малко по-потайните кътчета на съзнанието. Човек мисли за своя Аз (в неговия аспект на "Мен") като за съставен от определени емоции, чувства, предпочитания, неодобрения, навици, специфични връзки, характеристики и т.н., като всички тези неща съставляват неговата личност, или Аза, известна на самия него и на другите. Той знае, че тези емоции и чувства се променят, раждат се и умират и са подчинени на Принципа на противоположностите, който го отнася от едната крайност на емоциите в другата. Освен това мисли за това "Мен" като за някакво знание, събрано в едно в ума му, образувайки по този начин част от него. Това е "Мен" на човека.
Ние обаче процедирахме твърде прибързано. Може да се каже, че "Мен" на много от хората се състои основно от тяхното съзнание за тялото, от техния физически апетит и други. Тъй като съзнанието им е обвързано главно с телесната им природа, те на практика "живеят там". Някои хора дори стигат дотам, че разглеждат облеклото си като част от своето "Мен" и наистина изглежда, че го приемат за част от себе си. Един писател в хумористичен стил заяви, че "хората се състоят от три части - душа, тяло и дрехи". Тези хора със "съзнание за дрехите" ще изгубят самоличността си, ако бъдат лишени от дрехите си от някои диваци при корабокрушение. Но дори мнозина, които не са така тясно обвързани с идеята за личното облекло, са привързани силно към съзнанието за своите тела като за своето "Мен". Те не могат да възприемат Аза независимо от тялото. Техният ум им се струва на практика като "нещо, принадлежащо на" тялото им -което в много от случаите е точно така.
Но с израстването на човека в скалата на съзнанието той е в състояние да отдели своето "Мен" от идеята за тялото си и е способен да мисли за своето тяло като за "принадлежащо на" неговата ментална част. Но дори и тогава е твърде склонен изцяло да отъждествява "Мен" с менталните състояния, емоции и т.н, които усеща, че съществуват вътре в него. Той е твърде склонен да разглежда тези вътрешни състояния като тъждествени със себе си, вместо просто като "неща", породени от определена част от неговата менталност и съществуващи вътре в него - негови и в него, но без да са "самия него". Той вижда, че може да променя тези вътрешни емоционални състояния чрез усилие на волята и може да предизвиква появата на емоция или състояние с точно противоположната природа по същия начин и въпреки това същият този "Мен" продължава да съществува. И така, след известно време човек е способен да отдели посочените различни ментални състояния, емоции, чувства, навици, свойства, характеристики и други индивидуални ментални черти - той е способен да ги отдели настрана в "Не-мен" колекция от любопитни и обременителни неща, както и от ценни принадлежности. Това изисква голяма мисловна концентрация и сила на мисловния анализ от страна на ученика. Но все пак задачата е напълно изпълнима за напредналия ученик, а дори и онези, които не са толкова напреднали, са способни да видят във въображението си как може да бъде изпълнен този процес.
След като този процес на отделяне настрана бъде изпълнен, ученикът ще установи, че се намира в съзнателно притежаване на един "Аз", който може да се разглежда в неговия двойствен аспект на "Аз" и "Мен". "Мен" ще бъде чувствано като Нещо ментално, в което могат да се породят мислите, идеите, емоциите, чувствата и другите психични състояния. То може да се разглежда като "ментална утроба" -както древните са го определили - способна да създава ментално потомство. То докладва на съзнанието като "Мен" с потенциални способности за създаване и пораждане на ментално потомство от всякакъв вид и сорт. Усеща се, че силите му от творческа енергия са огромни. Но въпреки това като че ли осъзнава, че трябва да приеме някаква енергийна форма или от своя "Аз"-спътник, или от някой друг "Аз", преди да е в състояние да даде живот на своите ментални създания. Това съзнание носи със себе си разбиране за една огромна способност за ментална работа и творчески възможности.
Ученикът обаче скоро установява, че това не е всичко, което той открива в своето вътрешно съзнание. Установява, че там съществува едно ментално Нещо, което е способно да Поиска това "Мен" да действа в определена творческа посока и което заедно с това е в състояние да стои отстрани и да наблюдава процеса на менталното творчество. Тази част от себе си той е научен да нарича свой "Аз". Той е способен да остава в това съзнание по свое желание. Открива, че не съществува съзнание за някаква способност да поражда и активно да създава в смисъл на постепенен процес, обслужващ мисловните операции, а по-скоро усещане и съзнание за способност да се излъчва енергия от "Аз" към "Мен" - процес на "възнамеряване" менталното творчество да започне и да продължи. Открива също така, че "Аз" е способен да стои отстрани и да наблюдава операциите на менталното творчество и създаването на това "Мен". Този двойствен аспект на ума съществува във всеки човек. "Аз" представлява Мъжкият принцип на Менталния род, а "Мен" представлява Женският принцип. "Аз" е аспектът Биване, "Мен" е аспектът Ставане. Ще забележите, че Принципът на съответствието функционира на това ниво, точно както функционира на висшето ниво, на което се осъществява създаването на Световете. Двете са подобни по вид, макар и твърде различни по степен. "Каквото горе, това и долу."
Тези аспекти на ума, Мъжкият и Женският принцип, "Аз" и "Мен", разгледани във връзка с добре познатите ментални и психически феномени, дават универсалния ключ към тези, недостатъчно добре известни области на ментално опериране и проявяване. Принципът на менталния род ни осигурява истината, която лежи в основата на цялата сфера на феномена на менталното въздействие.
Тенденцията на Женския принцип винаги е по посока на приемането на впечатления, докато тенденцията на Мъжкия принцип винаги е по посока на раздаване или изразяване. Женският принцип има много по-различно поле на действие от Мъжкия. Женският принцип ръководи работата по пораждането на нови мисли, понятия, идеи, включително работата на въображението. Мъжкият принцип свързва себе си с работата на "Волята" в различните й етапи. И все пак вероятно и без активната помощ на Волята на Мъжкия принцип Женският принцип ще остане удовлетворен от създаването на ментални образи, които са резултат от впечатления, получени отвън, вместо създаването на оригинални ментални творения.
Хората, които могат да отделят непрекъснато внимание и мисъл на даден предмет, използват активно и двата Ментални принципа - Женският в работата на активното ментално създаване и Мъжката Воля в стимулирането и енергизирането на творческия дял на ума. Повечето хора наистина използват Мъжкия принцип съвсем малко и се задоволяват да живеят в съответствие с мислите и идеите, внушени в "Мен" от "Аз" на ума на другите хора. Сега обаче целта ни не е да се спираме върху този проблем, с който можете да се запознаете от всеки учебник по психология, разполагайки с ключа, който ви дадохме за Менталния род.
Ученикът в сферата на Психическите феномени е наясно с удивителните явления, определяни като Телепатия, Пренасяне на мисъл, Мисловно въздействие, Внушение, Хипноза и други. Мнозина са търсили обяснение на тези различни фази на феномена в съответствие с теориите за "двойствения ум". И в определена степен са прави, тъй като съществува ясно проявяване на две различни фази на менталната активност. Но ако такива ученици разгледат тези "двойствени умове" в светлината на Херметичното учение за Вибрациите и Менталния род, те ще установят, че дългото търсене на ключа е към своя край.
При феномена Телепатия се вижда как Вибриращата енергия на Мъжкия принцип се излъчва по посока на Женския принцип на някой друг човек, като последният приема зародиша на мисълта и й позволява да се развие и да узрее. По същия начин действат Внушението и Хипнозата. Мъжкият принцип на индивида, правещ внушения, насочва поток от Вибрираща енергия или Волева сила към Женския принцип на другия човек и последният го възприема, превръщайки го в свой, като мисли и действа в съответствие с него. Идея, поставена по този начин в ума на някой човек, расте и се развива и с времето се разглежда като законна ментална рожба на индивида, докато всъщност е като кукувиче яйце, поставено в гнездо на лястовица, където то унищожава законните рожби и се настанява като у дома си. Нормалният метод е Мъжкият и Женският принцип в ума на индивида да се координират и да действат в хармония и съгласувано помежду си. За съжаление обаче Мъжкият принцип в обикновения човек е прекалено мързелив, за да действа - проявата на Силата на Волята е твърде слаба и последицата е, че такива хора се управляват почти изцяло от ума и волята на другите хора, на които те позволяват да извършват процесите на мисленето и волята вместо тях. Колко са оригиналните мисли и действия, изпълнявани от обикновения човек? Не са ли повечето хора просто сянка и ехо на другите хора, които имат по-силна воля или ум от техните? Проблемът е, че обикновеният човек пребивава почти изцяло в своето "Мен" съзнание и не разбира, че притежава такова нещо, като "Аз". Той се е установил изцяло в Женския принцип на Ума, а Мъжкият принцип, в който е разположена Волята, е пасивен и неизползван.
Силните мъже и жени на света неизменно демонстрират Мъжкия принцип на Волята и тяхната сила зависи материално от този факт. Вместо да живеят на основата на впечатленията, оставени в ума им от другите хора, те владеят собствения си ум с помощта на своята Воля, придобивайки вида ментални образи, които желаят, и нещо повече, доминирайки по същия начин над умовете на другите. Погледнете по какъв начин силните хора успяват да внедрят своите мисли-зародиши в ума на широки кръгове хора, карайки последните да мислят в съответствие с желанията и волята на силните индивиди. Това е причината масите да се държат като овце, без никога да родят и една собствена идея, нито да използват собствените си способности за ментална активност.
Проявлението на Менталния род може да се види навсякъде около нас в ежедневието. Магнетичните индивиди са онези, които са в състояние да използват Мъжкия принцип така, че да внушат своите идеи на другите хора. Артистът, който кара хората да се смеят или да плачат, когато пожелае, използва този принцип. Същото важи и за добрия оратор, политик, проповедник, писател или друг индивид, който се е изправил пред вниманието на широката публика. Специфичното въздействие, упражнявано от някои хора над другите, се дължи на изявата на Менталния род, наред със споменатите по-горе Вибрации. В този принцип се крие тайната на индивидуалния магнетизъм, индивидуалното въздействие, очарование и т.н., както и феноменът, определян най-общо като Хипноза.
Ученикът, запознал се с феномена, който се споменава най-общо като "парапсихични способности", ще открие важната роля, която в посочения феномен играе силата, определена от науката като "Внушение" - термин, чрез който се има предвид процеса или метода, с чиято помощ дадена идея се пренася или се "запечатва*в" ума на другия, карайки ума на този човек да действа в съответствие с нея. Правилното разбиране на Внушението е необходимо заради интелигентното схващане на различните психични явления, в основата на които лежи Внушението. Но още по-необходимо за ученика, изучаващ Внушението, е знанието относно Вибрацията и Менталния род. Защото целият принцип на Внушението зависи от принципа на Менталния род и Вибрацията.
За авторите и преподавателите в областта на Внушението е нещо обичайно да обясняват, че "обективният или волеви" ум е този, който осъществява впечатлението или внушението върху "субективния или неволеви" ум. Но те не описват процеса, нито ни дават някаква аналогия в природата, с чиято помощ бихме могли по-лесно да възприемем идеята. Ако вие обаче разгледате проблема в светлината на Херметичното учение, ще сте в състояние да разберете, че зареждането с енергия на Женския принцип от Вибриращата енергия на Мъжкия принцип е в съответствие с универсалните закони на природата и че природният свят предлага безброй аналогии, с чиято помощ принципът може да бъде разбран. Всъщност Херметичното учение показва, че самото създаване на Света се подчинява на същия закон и че във всички творчески прояви на Духовно, Ментално и Физическо ниво, Принципът на рода винаги действа - тази проява на Мъжкия и Женския принцип. "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." И нещо повече, след като веднъж принципът на Менталния род бъде схванат и разбран, различните явления от психологията изведнъж стават податливи на смислена класификация и изучаване, вместо да са обвити в неяснота и мрак. Принципът се "осъществява" в практиката, защото се основава върху вечните универсални закони на живота.
Няма да се впускаме в подробно разглеждане или описание на различните феномени на ментално въздействие или психическа активност. През последните години бяха написани и издадени по този въпрос доста книги, някои от които много добри. Основните факти, които се посочват в тях, са верни, въпреки че някои автори са се опитали да обяснят феномена със свои теории. Ученикът може да се запознае с тези въпроси и използвайки теорията за Менталния род, той ще е в състояние да внесе ред в хаоса на противо¬борстващите си теории и учения и, нещо повече, ще може лесно сам да се превърне в специалист по проблема, ако желае. Целта на този труд не е да даде обстойно изложение на психичния феномен, а по-скоро да предостави на ученика универсален ключ, с чиято помощ той да е в състояние да отключи множеството врати, водещи към онези части на Храма на знанието, които той може би иска да изследва. Чувстваме, че при това представяне на ученията на Кибалион някой може да открие обяснение, с чиято помощ да отстрани редица неясноти, ключ, който ще отключи много врати. Каква е ползата да навлизаме в подробности относно всички характеристики на психическите явления и менталната наука, при положение че даваме в ръцете на ученика средствата, с чиято помощ той може да се запознае цялостно с всяка фаза на проблема, който евентуално го интересува. С помощта на Кибалион човек може да прегледа внимателно по нов начин всяка окултна библиотека, тъй като старата Светлина от Египет осветлява и изяснява много тъмни страници и неясни проблеми. Това е целта на тази книга. Ние не излагаме някаква нова философия, а по-скоро предлагаме контурите на едно велико, старо като света Учение, което ще изясни ученията на другите и ще послужи като Велик помирител на различните теории и противоборстващите си учения.

 
Глава XV
ХЕРМЕТИЧНИ АКСИОМИ
 
"Притежаването на Знание, ако не е придружено от проява и изразяване в Действие, е като трупането на скъпоценни метали - безсмислено и глупаво нещо. Знанието, подобно на Богатството, е предназначено за Използване. Законът на използването е Универсален и този, който го нарушава, страда заради противопоставянето си на природните сили."
Кибалион
Херметичните учения, макар и винаги да са били държани здраво заключени в ума на техните щастливи притежатели поради причини, които вече изложихме, никога не са били предназначени просто да се трупат и да се държат в тайна. Законът за използването пронизва Учението, както можете да се убедите от справката с горния цитат от Кибалион, в който това положение е много ясно изразено. Познание без Използване и Изразяване е нещо безсмислено, което не носи никакво добро на своя притежател или на хората. Бъдете нащрек за Ментално скъперничество и прилагайте на Практика това, което сте научили. Изучавайте аксиомите и афоризмите, но освен това ги практикувайте. По-долу даваме някои от по-важните Херметични аксиоми, взети от Кибалион, като всяка от тях е придружена от коментар. Възприемете ги като свои собствени и ги практикувайте и използвайте, защото те не са ваши в действителност, докато не сте ги Използвали.

"За да промените своето настроение или ментално състояние, променете вибрацията си."

Човек може да промени менталните си вибрации с усилие на Волята в посоката на целенасоченото фиксиране на Вниманието върху някакво по-желано състояние. Волята насочва Вниманието, а Вниманието променя Вибрацията. Развивайте Изкуството на Вниманието с помощта на Волята и тогава ще сте разкрили тайната на Овладяването на Настроенията и Менталните състояния.
"За да премахнете нежелана честота на менталната вибрация, задействайте Принципа на противоположностите и се концентрирайте върху противоположния полюс на този, който искате да потиснете. Убийте нежеланото чрез промяната му в неговата противоположност."
Кибалион
Това е една от най-важните Херметични формули. Тя се основава върху истински научни принципи. Вече ви показахме, че едно ментално състояние и неговата противоположност са чисто и просто двата полюса на едно и също нещо и че посредством Ментална трансмутация полярността може да се обърне. Този принцип е известен на съвременните психолози, които го прилагат за премахване на нежелани навици, като карат своите ученици да се концентрират върху противоположното качество. Ако сте завладяни от Страх, не си губете времето да "убивате" Страха, а вместо това развийте качеството Смелост и Страхът ще изчезне. Някои автори са изразили тази идея по-недвусмислено, използвайки за пример тъмната стая. Вие не трябва да изхвърлите или изгоните Тъмнината, а просто да вдигнете кепенците на прозорците и да пуснете Светлината, в която Тъмнината да изчезне. За да отстраните дадено Отрицателно качество, се концентрирайте върху Положителния полюс на същото качество и вибрациите постепенно ще се променят от Отрицателни в Положителни, докато накрая вие ще се прехвърлите изцяло върху Положителния полюс, напускайки Отрицателния. Обратният процес също е реален, както мнозина са открили за свое съжаление, когато са допуснали да вибрират прекалено дълго време върху Отрицателния полюс на нещата. Променяйки своята полярност, вие можете да овладеете настроенията си, да промените менталните си състояния, да преправите вътрешното си състояние и да изградите характера си. Голяма част от Менталното майсторство на напредналите херметици се дължи на прилагането на тази Поляризация, която представлява един от важните аспекти на Менталната трансмутация. Спомнете си Херметичната аксиома (цитирана преди), в която се казва:
"Умът (както и металите и елементите) може да бъде преобразуван от едно състояние в друго; от една степен в друга; от едно положение в друго; от един полюс в друг; от една вибрация в друга."
Кибалион
Владеенето на Поляризацията е владеене на фундаменталните принципи на Менталната трансформация, или на Менталната алхимия, защото докато човек не овладее изкуството на промяната на собствената си полярност, той няма да бъде в състояние да въздейства върху заобикалящата го среда. Разбирането на този принцип Ще позволи на индивида да промени собствената си Полярност, както и тази на другите, стига да желае да отдели необходимите за овладяването на изкуството време, усилия, усвояване и практика. Принципът е верен, но постигнатите резултати зависят от упоритото търпение и практика на ученика.
"Ритъмът може да бъде неутрализиран чрез прилагането на Изкуството на Поляризацията. "

Както обяснихме в предишните глави, херметиците твърдят, че Принципът на ритъма се проявява както на Физическо, така и на Ментално ниво, и че смущаващото редуване на настроения, емоции, чувства и други ментални състояния се дължи на люлеенето на менталното махало напред и назад, което ни тласка от едната крайност на емоциите в другата. Херметиците освен това учат, че Законът за неутрализацията позволява на човека до голяма степен да преодолее действието на Ритъма в съзнанието. Както обяснихме, съществува Висше ниво
на Съзнанието, както и обичайното Нисше ниво и Майсторът, като се издига мислено до Висшето ниво, предизвиква настъпването на люлеенето на менталното махало на Нисшето ниво, като по този начин той, пребивавайки върху Висшето ниво, освобождава съзнанието от обратния мах на махалото. Това се постига чрез поляризацията върху Висшия Аз, като по този начин менталните вибрации на Егото се издигат над тези на обикновеното ниво на съзнанието. Това наподобява издигането над нещо, което след това свободно преминава под вас. Напредналият херметик поляризира себе си върху Положителния полюс на своето Същество - полюса "Аз съм" - вместо върху полюса на личността, и чрез "отхвърляне" и "отричане" на действието на Ритъма се издига над неговото ниво на съзнанието. Оставайки твърдо в своето Изразяване на Съществото, той позволява на махалото да направи мах назад върху Нисшето ниво, без да промени своята Полярност. Това се осъществява от всички индивиди, които са постигнали определена степен на владеене на себе си, независимо дали разбират закона, или не. Подобни индивиди просто "отказват" да бъдат залю¬лявани назад от махалото на настроението и емоцията и чрез непоколебимото утвърждаване на по-висшето те остават поляризирани върху Положителния полюс. Майсторът, разбира се, достига далеч по-голяма степен на умение, тъй като разбира закона, който той преодолява с помощта на по-висш закон и чрез използването на своята Воля постига степен на Равновесие и Ментална устойчивост, почти невероятни за тези, които позволяват да бъдат люшкани напред и назад от менталното махало на настроенията и емоциите.
Винаги помнете обаче, че вие всъщност не унищожавате Принципа на ритъма, защото той е неунищожим. Просто преодолявате един закон чрез неутрализирането му с помощта на друг, като по този начин поддържате равновесие. Законите на равновесието и неутрализирането функционират както на Ментално, така и на Физическо ниво, и разбирането на тези закони позволява на човека на пръв поглед да побеждава законите, докато в действителност той просто ги неутрализира.
"Нищо не се изплъзва от действието на Принципа на причината и следствието, но съществуват много Нива на Причиняване и човек може да използва законите на. по-висшето, за да надмогне законите на по-нисшето."

Чрез разбиране на практиката на Поляризацията херметиците се издигат до по-високо ниво на Причиняване и по този начин неутрализират законите на по-ниските нива на Причиняване. Издигайки се над нивото на обичайните Причини, в известна степен самите те се превръщат в Причини, вместо просто да бъдат Причинявани. Като са способни да владеят собствените си настроения и чувства и като са в състояние да неутрализират Ритъма, както вече обяснихме, те могат да избегнат голяма част от въздействията на Закона за причината и следствието на обичайното ниво. Повечето хора са подчинени на своята среда, на волята и желанията на другите, които са по-силни от тях, на действието на вродените си склонности, на внушенията на онези, които са около тях, и на други външни причини; всички те проявяват тенденцията да ги движат по шахматната дъска на живота, като че ли са обикновени пешки. Издигайки се над тези причини, напредналите херметици се стремят към по-високо ниво на ментално действие и чрез овладяване на своите настроения, емоции, импулси и чувства те създават за себе си нови характери, качества и способности, чрез които преодоляват обичайната си среда и по този начин се превръщат на практика в играчи, вместо в обикновени пионки. Такива хора играят играта на живота с разбиране, вместо да бъдат тласкани насам и натам от по-силните влияния, сили и воли. Те използват Принципа на причината и следствието, вместо да бъдат използвани от него. Разбира се, дори и най-развитите са подчинени на Принципа, както той се проявява на висшите нива, но на нисшите нива на активност те са Господари, а не Роби. Както се казва в Кибалион:
"Мъдрите служат върху висшето, но управляват върху нисшето. Те се подчиняват на законите, идващи над тях, върху собственото им ниво, а тези под тях те управляват и им дават нареждания. И все пак, правейки го, представляват част от Принципа, вместо да му се противопоставят. Мъдрият се подчинява на Закона и разбирайки неговото действие, той го използва, вместо да бъде негов сляп роб. Точно както добрият плувец се обръща насам и натам, променяйки посоката по свое желание, вместо да се носи като дънер по течението, така прави и мъдрият в сравнение с обикновения човек - и все пак той е едновременно и дънерът, и плувецът; и мъдрият, и глупакът са подчинени на Закона. Този, който разбира това, е на пътя към Майсторството."

В заключение нека отново привлечем вниманието ви към Херметичната аксиома:
"Истинската Херметична трансмутация представлява Ментално Изкуство."
Кибалион
В горната аксиома херметиците учат, че Великото Дело, насочено към въздействието върху средата на индивида, се осъществява чрез Ментална сила. От това, че Светът е изпяло ментален, следва, че той може да се управлява единствено чрез Менталността. И в тази истина трябва да се намери обяснението на всички феномени и прояви на различните ментални способности, които привличат толкова силно вниманието в тези първи години на двадесети век. Зад ученията на различните култове и школи остава винаги действащият принцип на Менталната субстанция на Света. Ако Светът е Ментален по своята субстанционална природа, от това следва че Менталната трансмутация трябва да промени условията и феномените на Света. Ако Светът е Ментален, в такъв случай Умът трябва да бъде най-висшата сила, въздействаща върху неговите явления. Ако това се разбере, в такъв случай на всички така наречени "чудеса" и "вълшебства" се вижда действителната им същност.
 
"ЦЯЛОТО е УМЪТ; Светът е Ментален."
Кибалион
Тримата Посветени
КИБАЛИОН
„За нас е голямо удоволствие да представим на вниманието на учениците и изследователите на Тайните Учения тази малка книга, основаваща се върху древното Херметично Учение. Целта на книгата не е формулирането на някаква специална философия или учение, а по-скоро да даде на учениците една теза за Истината и тя да послужи за помирение на различните части от окултното познание, които привидно са противоположни едни на други. Намерението ни не е да издигнем нов Храм на Знанието, а по-скоро да предоставим в ръцете на ученика Универсален ключ, с който да може да отвори много вътрешни врати в Храма на Мистериите, през чиито главни врати той вече е преминал. Постарали сме се да ви дадем представа за фундаменталните учения на Кибалион, като сме разкрили работните Принципи, така че вие да ги приложите сами. Ако вие сте истински ученик, ще успеете да използвате тези Принципи - ако не сте, трябва да се развиете, тъй като в противен случай Херметичното Учение ще бъде за вас просто думи."
Тримата Посветени



Гласувай:
0
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: occult
Категория: Други
Прочетен: 864
Постинги: 9
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930