Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03 23:23 - Кибалион, част 6
Автор: occult Категория: Други   
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.03 23:23


ВИБРАЦИЯ
"Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира."
 
Великият трети Херметичен принцип, Принципът на вибрацията, е олицетворение на истината, че Движението се проявява във всичко в Света, че нищо не е в покой, всичко се движи, вибрира и се върти. Този Херметичен принцип е познат на някои от първите гръцки философи, които го включват в своите системи. Но след това, в продължение на векове, той е забравен от мислителите, които са извън херметичните среди. През XIX век обаче физиката преоткрива тази истина, а научните открития на XX век добавят още доказателства за верността и истинността на тази древна Херметична доктрина.
Херметичното учение твърди не само че всичко се намира в непрекъснато движение и вибрация, но и че "различията" между многообразните проявления на универсалната сила се дължат изцяло на различната скорост и форма на вибрациите. И не е само това, а и фактът, че дори ЦЯЛОТО само по себе си осъществява непрекъсната вибрация с такава безкрайна степен на интензивност и висока честота, че на практика може да се разглежда като намиращо се в покой. Учителите насочват вниманието на учениците към факта, че дори на Физическо ниво един бързо въртящ се предмет (като въртящо се колело) изглежда неподвижен. Те са на мнение, че Духът се намира на единия Полюс на Вибрацията, а другият е зает от някои извънредно груби форми на Материята. Между двата полюса са разположени милиони вибрации с различна скорост и вид.
Съвременната наука е доказала, че всичко, което наричаме Материя и Енергия, е просто "форма на вибриращо движение", а някои от по-прогресивните учени бързо се придвижват към позициите на окултис¬тите, които твърдят, че феномените на Ума са като форми на вибрация или движение. Нека видим какво има да ни каже науката по въпроса за вибрациите в материята и енергията.
На първо място науката твърди, че цялата материя проявява в известна степен вибрациите, възникващи от температурата или топлината. Независимо дали даден предмет е студен, или горещ - двете състояния са просто степени на едно и също явление, той притежава определени топлинни вибрации и в този смисъл се движи и трепти. По-нататък, всички частици в Материята се намират в кръгово движение - от елементарната частица до слънцето. Планетите обикалят около слънцата и много от тях се въртят около оста си. Слънцата, или звездите, обикалят около по-големи центрове, а за тях се счита, че се въртят около още по-големи и т. н. до безкрайност. Молекулите, от които са съставени специфичните видове Материя, са в състояние на непрекъснато трептене и движение една около друга и една до друга. Молекулите са съставени от Атоми, които по същия начин се намират в състояние на непрекъснато движение и вибрация. Атомите са съставени от Частици, наричани понякога "електрони", "йони" и т.н., които също са в състояние на бързо движение, въртейки се един около друг, което демонстрира състояние и форма на бърза вибрация. И така виждаме, че всички форми на Материята притежават Вибрация, което е в съответствие с Херметичния принцип на вибрацията.
Същото е и с различните форми на Енергията. Науката казва, че Светлината, Топлината, Магнетизмът и Електричеството са само форми на трептящо движение, свързани по някакъв начин с Етера и ема¬нирани от него. Науката все още не прави опити да обясни природата на явлението, известно като Сцепление, което представлява принципът на Привличането между Молекулите, нито на Химическия афинитет, който е принципът на Привличането между Атомите, нито на Гравитацията (най-голямата загадка от трите), която е принципът на Привличането, чрез което всяка частица, или маса, Материя се свързва с всяка друга частица, или маса. Тези три форми на Енергията все още не са разбрани от науката, макар много автори да споделят мнението, че и те са проявления на някаква форма на вибрираща енергия, факт, който херметиците познават и изразяват от векове.
Космическият етер, който е потвърден от науката, без природата му да е разбрана ясно, според херметиците е просто по-висше проявление на това, което погрешно се нарича материя, т. е. Материя с по-висока степен на вибрация, и те го наричат "Етерна субстанция". Херметиците учат, че тази Етерна субстанция е извънредно разредена и еластична и пронизва космическото пространство, служейки като посредник за предаването на вълните на вибриращата енергия, като топлина, светлина, електричество, магнетизъм и други. Учението казва, че Етерната субстанция е свързващото звено между формите на вибриращата енергия, известна като "Материя", от една страна, и "Енергия или Сила", от друга; и още, че притежава своя степен на вибрация по отношение на скоростта и формата.
Учените дават примера с бързодвижещо се колело, цилиндър или капак, за да демонстрират резултата от увеличаващата се скорост на въртене. Примерът включва колело или цилиндър, който се движи с ниска скорост - по-нататък ще наричаме това въртящо се нещо "предмет". Да предположим, че предметът се движи бавно. Движението лесно може да се види, но до слуха не достига никакъв звук от него. Скоростта постепенно нараства. След няколко мига движението става толкова бързо, че може да се чуе едно дълбоко ръмжене или звук с нисък тон. След това, с увеличаването на скоростта, постепенно нарастват и тоновете на шума. После движението става още по-бързо и тонът още по-висок. След това един след друг се чуват всички тонове от музикалната скала, все по-високи и по-високи заедно с увеличаването на скоростта. Накрая, когато движението е достигнало определена скорост, се чува последният тон, който човешкото ухо може да възприеме, пронизителният, режещ слуха писък изчезва и се възцарява тишина. Въртящият се предмет не издава никакъв звук - скоростта на движението е толкова висока, че човешкото ухо не може да регистрира вибрациите. След това настъпва възприемането на нарастващите степени Топлина. После, след известно време, окото зърва предмета, който става с тъмночервеникав цвят. С увеличаването на скоростта червеното става по-ярко. След това, с увеличаването на скоростта, червеното преминава в оранжево. После оранжевото преминава в жълто.
След това, с допълнителното увеличаване на скоростта, едно след друго следват зеленото, синьото, инди¬говото и накрая идва виолетовото. След това виолетовото се стопява и всички цветове изчезват, човешкото око не е в състояние да ги регистрира. Но от въртящия се предмет се излъчват невидими лъчи, лъчите, които се използват във фотографията, както и други недоловими светлинни лъчи. След това започват да се появяват лъчи, известни като рентгенови, когато съставът на предмета започне да се променя. Когато се достигне подходящата скорост на вибриране, започва излъчването на Електричество и Магнетизъм.
Когато предметът достигне определена скорост на вибриране, неговите молекули се разделят и се превръщат в елементите и атомите, които са били преди това. След това атомите, подчинявайки се на Принципа на вибрацията, се разделят на безброй елементарни частици, от които са съставени. И накрая дори елементарните частици изчезват и може да се каже, че предметът е образуван от Етерна субстанция. Науката не смее да продължи с този пример по-нататък, но херметиците учат, че ако честотата на трептенията (вибрациите) продължи да нараства, предметът ще продължи да преминава през следващите състояния на проявлението и последователно ще премине през различните ментални етапи, а след това ще продължи по посока на Духа, докато накрая се завърне в ЦЯЛОТО, което е Абсолютният Дух. "Предметът" обаче ще е престанал да бъде "предмет" много преди достигането до етапа на Етерната субстанция. Все пак примерът е абсолютно точен, доколкото демонстрира последиците от непрекъснато нарастващата честота на трептенията. Трябва да се запомни по отношение на горния пример, че на етапите, на които "предметът" излъчва вибрациите на светлина, топлина и т.н., той в действителност не се "разтваря" в тези форми на енергия (които са много по-високо в скалата), а всъщност просто достига до честота на вибрация, при която тези форми на енергия в известна степен се освобождават от ограничаващите ги въздействия на неговите молекули, атоми, елементарни частици. Тези форми на енергия, макар и да са много по-високо върху скалата, отколкото е материята, са затворени и ограничени в материални комбинации поради енергиите, проявяващи се и използващи материалните форми, но по този начин се оплитат и ограничават в своите създания на материалните форми, което до известна степен е вярно за всички създания - творческата сила става част от своето творение.
Херметичните учения обаче отиват много по-далеч, от съвременната наука. Те учат, че всички прояви на мисълта, емоциите, разума, волята, желанието или което и да е ментално състояние се придружават от вибрации, част от които се излъчват и имат възможност да въздействат върху ума на другите хора посредством "индукция". Това е принципът, който поражда явлението "телепатия", и мисловното въздействие и другите форми на действие и контрол на ума над ума, които бързо стават известни на широката публика в резултат на разпространението на окултното знание чрез различните школи, култове и учители в днешно време.
Всяка мисъл, емоция или мисловно състояние притежава своя съответна честота и форма на трептене. И с помощта на усилие на волята на индивида или на другите хора тези мисловни състояния могат да се възпроизведат като се предизвика вибрирането на даден инструмент с определена честота - точно както може да се възпроизведе и даден цвят. С познаване на Принципа на вибрацията, приложен към Менталното явление, човек може да поляризира ума си до степента, до която желае, като по този начин постига съвършен контрол върху своите ментални състояния, настроения и т.н. По същия начин той може да въздейства върху ума на другите хора, пораждайки желаните ментални състояния в тях. Накратко, той може да е в състояние да породи на Ментално ниво това, което науката поражда на Физическо ниво, а именно "Вибрации по желание". Тази способност, разбира се, може да се постигне само с помощта на подходящо обучение, упражнения и практика, като науката за това е Менталната трансмутация, едно от разклоненията на Херметичното изкуство.
Малко размишления върху това, което казахме, ще покажат на ученика, че Принципът на вибрацията е в основата на удивителния феномен на силата, демонстрирана от Майстори и Адепти, които на пръв поглед изглежда, че не се подчиняват на природните закони, но всъщност просто използват един закон против друг. Те постигат своите резултати чрез промяна на вибрациите на материалните предмети, или форми на енергията, и по този начин демонстрират това, което обикновено наричаме "чудеса".
Както вярно е заявил един от старите херметични автори: "Този, който разбира Принципа на вибрацията, е уловил скиптъра на Силата."

 
Глава X
ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ
 
"Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят."
Кибалион
Великият четвърти Херметичен принцип, Принципът на противоположностите, е олицетворение на истината, че всички проявени неща притежават "две страни", "два аспекта", "два полюса", "своя противоположност" с многобройни степени между двете крайности. Старите парадокси, които винаги са смущавали ума на хората, се обясняват чрез разбирането на този Принцип. Човек винаги е признавал нещо, подобно на този Принцип, и се е стремял да го изрази чрез твърдения, максими и афоризми като следните: "Всяко нещо съществува и в същото време не съществува", "Всички истини са полуистини", "Всички истини са наполовина неистинни", "За всяко нещо има две страни", "Медалът има и обратна страна" и т.н.
Херметичното учение твърди, че разликата между нещата, които привидно са диаметрално противоположни едно на друго, е просто въпрос на степен. То учи, че "двойката противоположности могат да се помирят", че "тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но са различни по своята степен" и че "пълното помиряване на противоположностите" се осъществява с помощта на познаването на Принципа на противоположностите. Учителите твърдят, че примери за този Принцип могат да се намерят навсякъде, както и при разглеждането на истинската природа на всяко нещо. Най-напред те показват, че Духът и Материята са двата полюса на едно и също нещо, като междинните нива не са нищо друго, освен степени на вибрация. Сочат, че ЦЯЛОТО и Многото са едно и също нещо, като разликата е просто въпрос на степен на Ментално проявление. По този начин ЗАКОНЪТ и Законите са двата противоположни полюса на едно и също нещо. Същото е и с ПРИНЦИПА и Принципите, с Безкрайния Ум и крайните умове.
След това, преминавайки към Физическото ниво, илюстрират Принципа, като показват, че Топлината и Студът са тъждествени по своята природа, а разликите са просто въпрос на степени. Термометърът показва много степени на температурата, като най-ниската точка се нарича "студ", а най-високата - "горещина". Между тези два полюса се намират множество степени на "топло" и "студено", които можете да наречете по един от двата начина и все да сте прави. По-високият от двата градуса винаги е "по-топъл", докато по-ниският винаги е "по-студен". Не съществува абсолютен стандарт - всичко е въпрос на степени. Върху термометъра не съществува място, където топлината престава и започва студът. Всичко е въпрос на по-високи или по-ниски вибрации. Самите термини "високо" и "ниско", които сме принудени да използваме, са полюси на едно и също нещо - термините са относителни. Същото важи и за термините "изток" и "запад" - ако обикаляте света, като пътувате на изток, ще стигнете до точка, която в началото на вашето пътуване се е наричала запад, и ще се върнете в точката на вашето тръгване от тази западна посока. Пътувайте достатъчно дълго на север и ще откриете, че пътувате на юг, както и обратното.
Светлина и Тъмнина са полюси на едно и също нещо с много степени между тях. Музикалната скала е същото явление - започвайки с "до", вие се издигате нагоре до следващото "до" и т. н, като разликите между двата края на скалата са едни и същи, с много степени между двете крайности. При цветовата скала е същото - разликата между виолетовото в горния край и червеното в долния е разлика единствено между по-високите и по-ниските вибрации. Голямото и Малкото са относителни. Същото е валидно и за Шумното и Тихото. Твърдото и Мекото също се подчиняват на правилото. Това се отнася и за Острото и Тъпото. Положителното и Отрицателното са двата полюса на едно и също нещо, с безброй степени между тях.
Доброто и Злото не са абсолютни. Единият край на скалата наричаме Добро, а другият Зло, или една цел е Добра, а друга - Зла, в зависимост от използването на термините. Едно нещо е "по-малко добро" в сравнение с друго, което е по-високо в скалата. Но това "по-малко добро" нещо, на свой ред, е "по-добро" в сравнение със следващото под него и т. н. "По-голямото или по-малкото" се определят от мястото си върху скалата.
Същото важи и за Менталното ниво. "Любов и Омраза" обикновено се разглеждат като неща, които са диаметрално противоположни едно на друго, абсолютно различни, несъвместими. Но ние прилагаме Принципа на противоположностите и откриваме, че не съществува такова нещо, като Абсолютна любов или Абсолютна омраза разграничени една от друга. Двете са просто термини, приложени към двата полюса на едно и също нещо. Започвайки от някоя точка на скалата, откриваме "повече любов" или "по-малко омраза", докато се издигаме нагоре, или "повече омраза" и "по-малко любов", когато се движим надолу, като това е вярно независимо от каква точка, висока или ниска, сме тръгнали. Съществуват степени на Любовта и Омразата, както съществува и средна точка, където "харесвам и не харесвам" стават толкова неясни, че е трудно да се направи разлика между тях. Смелост и Страх се подчиняват на същото правило. Двойката Противоположности съществува навсякъде. Когато установите дадено нещо, установявате и неговата противоположност - двата полюса.
Този факт позволява на херметиците да превърнат едно ментално състояние в друго в съответствие с Поляризацията. Нещата, принадлежащи на различни класове, не могат да се превръщат едно в друго, но нещата от един и същи клас могат да се променят, т.е. могат да се превръщат в своята противоположност. Така Любовта никога не може да се превърне в Изток или Запад или в Червено или Виолетово, но може и често се превръща в Омраза, както и Омразата може да се превърне в Любов, като се промени в своята противоположност. Смелостта може да се превърне в Страх и обратното. Твърдите неща могат да се превърнат в Меки. Тъпите неща стават Остри. Горещите неща стават Студени и т. н. Превръщането, или трансмутацията, е винаги между неща от един и същи вид с различни степени. Да вземем примера със Страхливеца. С повишаване на неговите ментални вибрации по отношение на Страх-Смелост, той може да се изпълни с най-високата степен на Смелост и Безстра¬шие. По същия начин Ленивият може да се промени в Активен, енергичен индивид просто чрез преминаване в другата противоположност по направление на желаното качество.
Ученикът, запознат с процесите, чрез които различните школи на Менталната наука предизвикват промени в менталните състояния на онези, които следват техните учения, може би не успява лесно да разбере принципа, който е в основата на много от тези промени. Когато обаче Принципът на противоположностите бъде разбран и се види, че менталните промени настъпват благодарение на промяната на противоположностите - едно плъзгане в рамките на една и съща скала - проблемът става по-лесно разбираем. Промяната не се изразява в преобразуването на природата на дадено нещо от една в напълно различна, а просто в изменение на степента на нещата - една твърде съществена разлика. Ако, да речем, вземем пример от Физическото ниво, невъзможно е Топлината да се промени в Острота, Шум, Височина и т.н., но Топлината лесно може да се превърне в Студ просто чрез понижаване честотата на вибрациите. По същия начин Омразата и Любовта могат да се променят една в друга. Същото важи и за Страха и Смелостта. Но Страхът не може да се превърне в Любов, нито Смелостта може да се превърне в Омраза. Менталните състояния принадлежат към безброй класове, като всеки клас притежава свои противоположности, в чиито рамки е възможно превръщането.
Ученикът много лесно ще разбере, че в менталните състояния, както и при феномените от Физическото ниво, двата полюса могат да се определят съответно като Положителен и Отрицателен. Така Любовта е Положителна спрямо Омразата, Смелостта спрямо Страха, Действието спрямо Бездействието и т.н. И трябва да се отбележи също така, че дори и за тези, които не са запознати с Принципа на вибрацията, Положителният полюс изглежда от по-висока степен в сравнение с Отрицателния и лесно доминира над него. Тенденцията на Природата е по посока на доминиращата активност на Положителния полюс.
В допълнение към смяната на полюсите на менталните състояния на индивида посредством действието на изкуството на Поляризацията феноменът Ментално въздействие, в многобройните му фази, ни показва, че принципът може да се разпростре дотолкова, че да обхване феномена на въздействието на един ум върху друг. През последните години за това се писа и говори твърде много. Когато се разбере, че Менталната индукция е възможна, т. е. че менталните състояния могат да се предизвикват с помощта на "индукция" от другите хора, тогава лесно можем да разберем по какъв начин определена честота на вибрацията, или поляризацията на дадено ментално състояние, може да се предаде на друг човек и по този начин да се промени неговата поляризация в този клас на менталните състояния. Резултатите при много от "менталните лечения" се постигат съгласно този принцип. Даден човек например е "тъжен", меланхоличен и изпълнен със страх. Специалистът по ментал¬ност довежда собствения си ум до желаната честота на вибрация с помощта на тренираната си воля и по този начин достига до желаната поляризация за самия
себе си, а след това предизвиква подобно ментално състояние и в другия човек с помощта на индукцията. Резултатът е, че вибрациите се ускоряват и индивидът се премества по посока на Положителния край на скалата, отдалечавайки се от Отрицателния, като Страхът му и останалите отрицателни емоции се превръщат в Смелост и подобни на нея ментални състояния. Едно малко проучване ще покаже, че тези ментални промени са в съответствие с Принципа на поляризацията, като промяната е промяна по степен, а не по вид.
Познанието за съществуването на този велик Херметичен принцип ще позволи на ученика по-добре да разбере собствените си ментални състояния, както и тези на другите хора. Той ще установи, че тези състояния са въпрос на степен и разбирайки го, ще може да повишава или понижава честотата на вибрациите по свое желание, за да промени менталните си полюси и по този начин да се превърне в Господар на собствените си ментални състояния, а не да бъде тяхна жертва или роб. С помощта на своето познание ще може да помогне на ближните си по интелигентен начин и чрез подходящи методи да промени полярността, когато същата е нежелана. Съветваме всички ученици да се запознаят с Принципа на противоположностите, защото правилното му разбиране ще хвърли светлина върху много трудни проблеми.

 
Глава XI РИТЪМ
 
"Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъм на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява."
Кибалион
Великият пети Херметичен принцип, Принципът на ритъма, е олицетворение на истината, че във всяко нещо се проявява равномерно или ритмично движение, възвратно-постъпателно движение, прилив и отлив, мах напред и мах назад, махалообразно движение; приливообразно движение, движение между двата полюса, проявяващи се на физическо, ментално или духовно ниво. Принципът на ритъма е тясно свързан с Принципа на противоположностите, описан в предишната глава. Ритъмът се проявява между двата полюса, установени от Принципа на противоположностите. Това не означава обаче, че махалото на Ритъма се залюлява до крайните точки, защото това рядко се случва. Всъщност, в повечето случаи, е трудно да се установят крайните противоположни полюси. Но люлеенето винаги е най-напред "към" единия полюс и след това "към" другия.
Винаги има действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане, проявяващи се навсякъде в пространството и във всички феномени в Космоса. Звезди, светове, хора, животни, растения, минерали, сили, енергия, ум и материя, дори и Духът - да, във всички тях се проявява този Принцип. Принципът се проявява в създаването и разрушаването на световете, във възхода и падението на народите, в житейската история на всички неща и накрая, в менталните състояния на Човека.
Започвайки с проявите на Духа, на ЦЯЛОТО, ще се установи, че има едно вечно Изливане и Вливане, "Издишването и Вдишването на Брахма", както го наричат брамините. Световете възникват, достигат крайната долна точка на материалността и след това започват своя мах нагоре. Образуват се звезди и след като достигнат своя апогей на силата, започва процесът на регресия и след еони те се превръщат в мъртва маса материя, очакваща друг импулс, който да задейства отново вътрешните им енергии и да започне нов цикъл от звездния живот. И това е така с всички светове - те се раждат, растат и умират само за да се родят отново. Така е и с всички неща с форма и структура - те се люшкат между действие и противодействие, между раждане и смърт, между действие и бездействие. Такова е положението с всички живи неща - те се раждат, растат, умират и след това се прераждат. Така е с всички велики движения, философии, религии, моди, държави, народи и всичко друго
- раждане, растеж, зрелост, упадък, смърт и след това ново раждане. Люлеенето на махалото винаги може да се забележи.
Нощта следва деня, а денят - нощта. Махалото се люлее от Лятото към Зимата и след това обратно. Елементарните частици, атомите, молекулите и всички материални образувания се въртят в цикъла на своята природа. Не съществува такова нещо, като абсолютен покой или прекъсване на движението, и цялото движение е част от Ритъма. Принципът има универсално приложение. Може да се приложи към всеки проблем или феномен от всяко ниво на живота. Може да се приложи към всички етапи на човешката активност. Винаги има едно ритмично движение от единия към другия полюс. Космическото Махало е в непрекъснато движение. Приливите и отливите на живота са в съответствие със Закона.
Принципът на ритъма се разбира много добре от съвременната наука и се разглежда като универсален закон, що се отнася до материалните неща. Но херметиците прилагат принципа в много по-широки сфери и знаят, че неговите прояви и въздействие се простират до менталната активност на Човека и че той е отговорен за объркващата смяна на настроенията, емоциите и за другите неясни и смущаващи промени, които забелязваме в себе си. Чрез изучаването на действието на този Принцип обаче херметичите са се научили да избягват част от действията му с помощта на Трансмутацията.
Херметичните Майстори отдавна са открили, че макар Принципът на ритъма да е неизменен и непрекъснато да се проявява в менталните феномени, все пак съществуват две нива на неговото проявление, когато става въпрос за менталните явления. Открили са, че съществуват две главни нива на Съзнанието, Нисше и Висше, като разбирането на този факт им позволява да се издигнат до по-високо ниво и по този начин да се освободят от люлеенето на Ритмичното махало, което се проявява на по-ниско ниво. С други думи, люлеенето на махалото се осъществява на Подсъзнателното ниво, а Съзнанието остава незасегнато. Това те наричат Закон за неутрализацията. Неговото действие се състои в издигане на Егото над вибрациите на Подсъзнателното ниво на ментална активност, така че отрицателният мах на махалото не се проявява в съзнанието и поради това те не са засегнати. Все едно да се издигнете над нещо и да го оставите да мине под вас. Херметичният Майстор или напредналият ученик поляризира себе си в желания полюс с помощта на процес, наподобяващ "отказ" от участие в обратния мах или, ако предпочитате така, "отхвърляне" на неговото въздействие върху него. Той остава непоколебимо в своята поляризирана позиция и позволява на менталното махало да се залюлее обратно по Подсъзнателното ниво. Всички индивиди, които са достигнали някаква степен на владеене на себе си, го правят, повече или по-малко несъзнателно, и като отказват да позволят на своите настроения и отрицателни ментални състояния да им оказват влияние, те прилагат Закона за неутрализацията. Майсторът обаче го осъществява много по-умело и с помощта на Волята си достига степен на Равновесие и Ментална твърдост почти невъобразими за онези, които позволяват да бъдат люшкани напред и назад от ментално¬тото махало на настроенията и емоциите.
Значението на това ще бъде оценено от всеки мислещ индивид, който разбира какви творци на настроения, емоции и чувства са повечето хора и колко малко владеене на себе си показват те. Ако се спрете и за миг се замислите, ще разберете колко голямо въздействие оказват върху живота ви тези махове на Ритъма - как периодът на ентусиазъм неизбежно е последван от противоположното чувство или от настроението на депресията. По същия начин настроенията и периодите на Смелост са последвани от настроения на Страх. И това е така с повечето хора - емоционалните приливи винаги се издигат и спускат с тях, но те никога не подозират причината или основанието за менталтия феномен. Разбирането на действието на този Принцип ще даде на индивида ключа към Овладяването на ритмичните махове на емоциите и ще му позволи да познае по-добре себе си и да не допуска да бъде отнесен от тези приливи и отливи. Волята е по-висша от съзнателната проява на този Принцип, въпреки че Принципът сам по себе си никога не може да бъде унищожен. Можем да избегнем неговите въздействия, но Принципът въпреки това функционира. Махалото винаги се люлее, въпреки че ние можем да избегнем люшкането заедно с него.
Съществуват други характеристики на действието на Принципа на ритъма, за които искаме да говорим. Тук се проявява това, което е известно като Закон за компенсацията. Една от дефинициите или значенията на думата "компенсирам" е "неутрализирам" и с това значение херметиците използват термина. Това е Законът за компенсацията, за който се говори в Кибалион, когато се казва: "Ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява."
Законът за компенсацията се изразява в това, че залюляването в едната посока определя залюляването в обратната посока или към противоположния полюс - едното уравновесява или балансира другото. На Физическото ниво виждаме много примери за този Закон. Махалото на часовника се залюлява на определено разстояние надясно и след това - на същото разстояние наляво. Сезоните се уравновесяват един друг по същия начин. Приливите и отливите се подчиняват на същия Закон. И същият Закон се проявява във всички явления на Ритъма. При кратко залюлява¬не в едната посока махалото прави кратко залюляване в другата, докато дългото залюляване надясно неминуемо означава дълго залюляване наляво. Предмет, хвърлен на определена височина, ще измине същото разстояние на връщане. Силата, с която един снаряд се изпраща на миля във въздуха, се възпроизвежда, когато снарядът започне да пада обратно към земята. Този Закон е неизменен за Физическото ниво, както допитването до съответните специалисти би ви уверило.
Херметиците разширяват сферата на неговото приложение. Те учат, че менталните състояния на човека са подвластни на същия Закон. Човекът, който се радва силно, задължително ще страда силно, докато този, който е способен да изпита малко болка, ще е способен и на малко радост. Прасето изпитва слаби ментални страдания, но и слаби радости - то се урав¬новесява. А от друга страна, има животни, които се наслаждават силно, но чиито нервен организъм и темперамент ги води до изживяването на силни болки. Така е и с Човека. Съществува темперамент, който позволява съвсем слаби степени на радост и също толкова ниски степени на страдание, докато има и такъв, който познава по-силната радост, но и по-силното страдание. Правилото е, че способността за болка и удоволствие във всеки индивид са уравновесени. Законът за компенсацията тук действа с пълна сила.
Но по този въпрос херметиците отиват още по-далеч. Те учат, че преди човек да е в състояние да изживее дадена степен на удоволствие, той трябва да се е залюлял в същата степен по посока на другия полюс на емоцията. Те твърдят обаче, че Отрицателното предшества Положителното в това отношение, с други думи, че ако индивидът преживява определена степен на удоволствие, не следва, че той трябва да "плати за нея" със съответната степен на болка. Точно обратното, удоволствието е Ритмичното залюляване, в съответствие със Закона за компенсацията, заради някаква степен на болка, преживяна преди това в настоящия или в някой предишен живот. Това хвърля нова светлина върху проблема за Болката.
Херметиците разглеждат поредицата преражда¬ния като непрекъсната и образуваща част от един живот на индивида, така че в резултат ритмичният мах се разбира по този начин, въпреки че ще е без значение, ако истината за прераждането не бъде приета.
Но херметиците твърдят, че Майсторът или напредналият ученик до голяма степен е способен да избегне залюляването към Болката с помощта на процеса на Неутрализацията, споменат по-горе. Чрез издигането до по-високо ниво на Егото голяма част от преживяванията, характерни за тези, които живеят но по-ниското ниво, се избягват и преодоляват.
Законът за компенсацията играе важна роля в живота на мъжете и жените. Може да се види, че човек обикновено "плаща цената" за всяко нещо, което притежава или не притежава. Ако има дадено нещо, няма друго - равновесието е налице. Никой не може да "запази своето пени и да има парче сладкиш" в един и същи момент. Всяко нещо има своята приятна и неприятна страна. Нещата, които човек печели, винаги се плащат с нещата, които губи. Богатият притежава много от това, което бедният няма, но в същото време бедният има неща, които са невъзможни за богатия. Милионерът може да е склонен към гуляи и разточителство и да осигури всички лакомства и деликатеси върху масата, макар и да му липсва апетитът, за да им се радва. Той завижда на апетита и храносмилането на работника, който не притежава богатството и наклонностите на милионера и който извлича по-голямо удоволствие от своята обикновена храна, отколкото милионерът може да получи, дори и ако не страдаше от липса на апетит и лошо храносмилане поради различните свои желания, навици и наклонности. И това важи за всички останали сфери на живота. Законът за компенсацията действа непрекъснато, стремейки се към равновесие и неутрализация, и винаги се проявява във времето, дори ако за настъпването на обратния мах на Махалото на Ритъма са необходими няколко прераждания.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: occult
Категория: Други
Прочетен: 993
Постинги: 9
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930