Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2017 23:18 - Кибалион, част 5
Автор: occult Категория: Други   
Прочетен: 238 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.03.2017 23:19


Глава VII
"ЦЯЛОТО" ВЪВ ВСИЧКО
"Въпреки че Всичко е в ЦЯЛОТО, също толкова вярно е, че ЦЯЛОТО е във Всичко. Който наистина разбира тази истина, е постигнал велико познание."
 
Колко често мнозинството от хората са чували да се повтаря твърдението, че техният Бог (наричан с различни имена) е "Всичко във Всичко" и колцина са подозирали вътрешната окултна истина, скрита зад тези небрежно произнесени думи? Често използваният израз е отглас от древната Херметична максима, цитирана по-горе. Както се казва в Кибалион: "Който наистина разбира тази истина, е постигнал велико познание." И след като това е така, нека потърсим истината, чието разбиране означава толкова много. В това изказване на истината, в тази Херметична максима, е скрита една от най-големите философски, научни и религиозни истини.
Представихме ви Херметичното учение относно Менталната природа на Света, истината, че "Светът е Ментален, съдържащ се в Ума на ЦЯЛОТО". Както се казва в Кибалион, в откъса, цитиран по-горе: "Всичко е в ЦЯЛОТО." Обърнете внимание обаче и на съпътстващото го твърдение, че "също толкова вярно е, че ЦЯЛОТО е във ВСИЧКО". Това очевидно противоречиво твърдение е съвместимо в съответствие със Закона на парадокса. Нещо повече, то представлява прецизно херметично твърдение за отношенията, съществуващи между ЦЯЛОТО и неговия Ментален Свят. Видяхме как "Всичко е в ЦЯЛОТО" и нека сега разгледаме другия аспект на проблема.
От Херметичното учение следва, че ЦЯЛОТО е Иманентно ("съществуващо във, присъщо, пребиваващо във") на своя Свят, както и на всяка част, частица, елемент или комбинация в Света. Това твърдение обикновено се илюстрира от Учителите с позоваване на Принципа за съответствието. Учителят кара ученика да образува Ментален образ на нещо - човек, идея, нещо, притежаващо ментална форма, като най-предпочитаният пример е този за автора или драматурга, изграждащ идея за своите литературни герои, или за художника или скулптора, създаващ идеалния образ, който той иска да изрази чрез изкуството си. Във всеки от посочените случаи ученикът ще установи, че макар представата да има битие и живот единствено в собствения му ум, все пак той, ученикът, писателят, драматургът, художникът или скулпторът, в известен смисъл също е иманентен, съществуващ в мисловния образ или пребиваващ в него. С други думи, цялата ценност, живот, дух на реалността в мисловния образ е извлечена от "иманентния ум" на мислителя. Помислете върху това за момент, докато разберете идеята.
За да дадем съвременен пример, нека кажем, че Отело, Яго, Хамлет, Лир, Ричард III са съществували единствено в ума на Шекспир по времето на тяхното създаване или раждане. И все пак Шекспир също е съществувал във всеки от тези литературни образи, дарявайки ги с тяхната жизненост, дух и действие. Чий е "духът" на литературните герои, които ние познаваме като Макбет, Оливър Туист, Юрая Хийп - на Дикенс ли е, или всеки от тези характери притежава индивидуален дух, независим от своя създател? Притежават ли Венера на Медичи, Сикстинската Мадона, Аполон Белведере собствена реалност и дух, или изразяват духовната и мисловната сила на своите създатели? Законът на парадокса обяснява, че и двете предположения са верни, разгледани от подходяща позиция. Майкобър е едновременно Майкобър, но и Дикенс. И пак, макар да може да се каже, че Майкобър е Дикенс, все пак Дикенс не е тъждествен с Майкобър. Човек като Майкобър може да възкликне: "Духът на моя Създател присъства в мен - и все пак аз не съм ТОЙ!" Колко различно е това от шокиращата полуистина, така гръмогласно провъзгласявана от някои полумъдреци, които изпълват въздуха с грубите си викове: "Аз съм Бог!" Представете си бедния Майкобър или подлия Юрая Хийп да крещят: "Аз съм Дикенс", или някой от незначителните глупаци в пиесите на Шекспир тържествено да обяви: "Аз съм Шекспир!" ЦЯЛОТО е в земния червей и въпреки това червеят е далеч от това, да бъде ЦЯЛОТО. И все пак остава учудването, че макар и червеят да съществува като нисше нещо, създадено и притежаващо своето битие единствено в Ума на ЦЯЛОТО, въпреки това ЦЯЛОТО е иманентно в земния червей, както и в частиците, които са съставни елементи на земния червей. Може ли да съществува по-голяма мистерия от тази: "Всичко в ЦЯЛОТО; и ЦЯЛОТО във Всичко"?
Ученикът, естествено, ще разбере, че илюстрациите, дадени по-горе, неизбежно са несъвършени и не съвсем точни, тъй като представят създаването на ментални образи в ограничения, краен ум, докато Светът е творение на Неограничения, Безкраен Ум - и те са разделени от разликата между двата полюса. И все пак това е просто въпрос на степен: действа един и същи Принцип, във всеки от тях се проявява Принципът на съответствието - "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе."
И в степента, в която Човек разбира съществуването на Обитаващия дух, иманентен в своето съществуване, в същата степен той ще се издигне в духовната скала на живота. Това е значението на духовното развитие - познаването, разбирането и проявлението на Духа вътре в нас. Опитайте се да запомните тази дефиниция за духовното развитие. В нея се съдържа Истината на Истинската религия.
В Битието съществуват много нива - много поднива на Живот - в Света има много степени на съществуване. И всички зависят от напредъка на съществата по скалата, най-ниската точка на която е най-грубата материя, а най-висшата е отделена с тънка преграда от ДУХА на ЦЯЛОТО. И нагоре, и напред по тази Скала на Живота всичко се движи. Всички са върху Пътя, чиято крайна точка е ЦЯЛОТО. Целият процес представлява едно Връщане у Дома. Всичко е насочено Нагоре и Напред, независимо от всички противоположни привидности. Такова е Посланието на Просветлените.
Херметичното учение относно процеса на Мен¬талното създаване на Света се изразява в това, че в началото на Съзидателния цикъл ЦЯЛОТО, в аспекта си на "Съществуване", излъчва своята Воля по посока на аспекта си на "Ставане" и процесът на създаването започва. Счита се, че процесът се състои от понижаване на Вибрацията, докато се достигне до една много ниска степен на вибрираща енергия, и в тази точка се проявява възможно най-грубата форма на Материята. Процесът, при който ЦЯЛОТО се "включва" или се "поглъща" в своето творение, се нарича етап на Ин¬волюцията. Херметиците вярват, че този процес е Съответствие на менталния процес на художника, писателя или изобретателя, който е погълнат толкова дълбоко в него в процеса на менталното си творчество, че почти забравя за своето съществуване и в този момент почти "живее в своето творение". Ако вместо "погълнат" използваме думата "унесен", вероятно ще дадем по-добра представа какво имаме предвид.
Този Инволюционен етап на Създаването понякога се нарича "Изливането" на Божествената Енергия, точно както Еволюционното състояние се нарича "Поемане". Крайната точка на процеса на Създаването се счита за най-отдалечена от ЦЯЛОТО, докато началото на Еволюционния етап се разглежда като началото на обратния мах на махалото на Ритъма -идеята за "пристигане у дома" се съдържа във всички Херметични учения.
Учението е, че по време на "Изливането" вибрациите стават все по-ниски и по-ниски, докато накрая импулсът се прекрати и започне обратният мах. Но с тази разлика, че докато в "Изливането" творческите сили се проявяват компактно и като цяло, от началото на етапа на Еволюцията, или на "Поемането", се проявява Законът на индивидуализацията, т.е. тенденцията на разделяне на отделни Единици Сила, така че накрая това, което напуска ЦЯЛОТО като индивидуализирана енергия, се връща в своя източник като безкрайно високо развити Единици Живот, издигащи се все по-високо и по-високо в скалата посредством Физическата, Менталната и Духовната еволюция.
Древните херметици използват думата "медитация" при описването на процеса на менталното създаване на Света в Ума на ЦЯЛОТО. Думата "съзерцание" също често била използвана. Но идеята, която се имала предвид, като че ли била тази за използването на Божественото внимание. "Внимание" е дума, произлизаща от латински корен, със значение "протягам ръка, изпъвам ръка", и по този начин актът на Вниманието всъщност представлява мислено "протя¬гане, изпъване" на ментална енергия. Така основната идея става лесноразбираема, когато разгледаме действителното значение на думата "Внимание".
Херметичните учения за процеса на Еволюцията се изразяват в това, че ЦЯЛОТО, след като е медитирало върху началото на Сътворението, като по този начин е създало материалните основи на Света, дава материален израз на мисълта, след това постепенно се пробужда от своята Медитация и правейки го, започва да осъществява процеса на Еволюция на Материално, Метално и Духовно ниво, последователно и по ред. Така започва движението нагоре и всичко започва да се движи по посока на Духа. Материята започва да става по-малко груба, в битието се появяват Единиците, започват да се осъществяват комбинациите, Животът възниква и се проявява във все по-висши форми и Умът става все по-очевиден -вибрациите непрекъснато стават все по-висши. Накратко, целият процес на Еволюцията във всичките й фази започва и продължава в съответствие с установените Закони на процеса "Поемане". Всичко това продължава еони и еони от времето на Човека, като всеки еон се състои от безброй милиони години, но въпреки това Просветлените ни съобщават, че цялото сътворение, включително Инволюцията и Еволюцията, е просто като "премигването на клепача" за ЦЯЛОТО. В края на безбройните цикли от еони време ЦЯЛОТО изтегля своето Внимание, своята Медитация и Съзерцание за Света, защото Великото Дело е приключено и Всичко е затворено в ЦЯЛОТО, от което то е възникнало. Но Мистерията на Мистериите е, че Духът на всяка душа не се е изпарил безследно, а се е разширил безкрайно, Създаденото и Създателят са се слели. Такова е посланието на Просветлените!
Горната илюстрация на "медитацията" и последващото "събуждане от медитацията" на ЦЯЛОТО представлява, разбира се, само един опит на Учителите да опишат Безкрайния процес с помощта на краен пример. И все пак: "Каквото долу, това и горе." Разликата е просто в степента. И точно както ЦЯЛОТО се събужда от медитацията върху Света, така и Човекът (след известно време) престава да се проявява на Материално ниво и се оттегля все повече и повече към Обитаващия дух, който всъщност представлява "Божественото его".
Има още един въпрос, който искаме да разгледаме в този урок и който се доближава твърде много до едно нахлуване в метафизичната спекулативна сфера, въпреки че намерението ни е просто да покажем безполезността на подобна спекулация. Споменаваме въпроса, който неизбежно възниква в ума на мислителите, заели се с търсене на Истината. Въпросът е: "ЗАЩО ЦЯЛОТО създава Света?" Въпросът може да бъде поставен под различни форми, но горната е същината на изследването.
Хората са полагали огромни усилия, за да отговорят на този въпрос, но все още не съществува отговор, който да си струва името. Някои са си представяли, че ЦЯЛОТО е имало какво да спечели чрез това, но това е абсурд, защото какво е това, което ЦЯЛОТО би могло да спечели и което то вече да не притежава? Други са търсели отговора в идеята, че ЦЯЛОТО е "искало нещо, което да обича", а трети - че то създава за удоволствие или за забавление, или защото е "било самотно", или за да демонстрира силата си - всичко това са хлапашки обяснения и идеи, принадлежащи на детинския етап на мисълта.
Други са искали да обяснят мистерията, приемайки, че ЦЯЛОТО се е видяло "принудено" да създава, поради собствената си "вътрешна природа" - поради своя "вътрешен инстинкт". Тази идея е напредък в сравнение с останалите, но слабото й място е в мисълта, че ЦЯЛОТО е "принудено" от нещо, вътрешно или външно. Ако неговата "вътрешна природа", или "творчески инстинкт", го принуждават да прави нещо, в такъв случай "вътрешната природа", или "творческият инстинкт", трябва да бъдат Абсолютът, а не ЦЯЛОТО, и по този начин тази част от предпоставката е невярна. И все пак ЦЯЛОТО наистина създава и проявява и като че ли изпитва някакъв вид удовлетворение, докато го прави. И е трудно да избягаме от извода, че в някаква безкрайна степен то трябва да притежава това, което би трябвало да съответства на една "вътрешна природа", или "творчески инстинкт", в човека, със съответното безкрайно Желание и Воля. То не би могло да действа, освен ако не Желае да Действа, и не би Искало да Действа, ако не Желаеше да Действа, и не би Пожелало да Действа, ако не получаваше някакво Удовлетворение. И всички тези неща биха принадлежали на една "Вътрешна природа" и могат да бъдат постулирани като съществуващи съгласно Закона за съответствието. Но все пак предпочитаме да мислим за ЦЯЛОТО като за нещо, което действа изцяло СВОБОДНО от всякакво влияние, вътрешно и външно. Това е проблемът, който лежи в основата на затруднението - и затруднението, което лежи в основата на проблема.
Строго погледнато, не може да се каже, че съществува каквото и да е "основание" за действието на ЦЯЛОТО, тъй като "основание" означава "причина", а ЦЯЛОТО е над Причина и Следствие, освен когато самото то не Пожелае да се превърне в Причина, а това е момент, в който се задейства и Принципът. Виждате, следователно, че въпросът е немислим, точно както ЦЯЛОТО е Непознаваемо. Точно както казваме, че ЦЯЛОТО просто "Е", по същия начин сме принудени да кажем, че "ЦЯЛОТО ДЕЙСТВА, ЗАЩОТО ДЕЙСТВА." И накрая, ЦЯЛОТО е цялото Основание само по себе си, целият Закон само по себе си, цялото Действие само по себе си - и наистина може да се каже, че ЦЯЛОТО е Собствената си Причина, Собственият си Закон - и дори нещо повече, че ЦЯЛОТО, неговото Основание, Действие и Закон са ЕДНО, като всичко това са различни имена на едно и също нещо. По мнението на тези, които ви изнасят настоящите уроци, отговорът се съдържа във ВЪТРЕШНИЯ АЗ на ЦЯЛОТО заедно с неговата Тайна на Съществуването. Законът на съответствието, по наше мнение, обхваща само този аспект от ЦЯЛОТО, за който може да се говори като за "Аспектът на СТАВАНЕТО". Зад този Аспект е "Аспектът на БИВАНЕТО", в който всички Закони се изгубват в ЗАКОНА, всички Принципи се сливат в ПРИНЦИПА - и ЦЯЛОТО, ПРИНЦИПЪТ и СЪЩЕСТВУВАНЕТО са ТЪЖДЕСТВЕНИ, ЕДНО И СЪЩО НЕЩО. Следователно метафизичната спекулация по този въпрос е безполезна. Тук разгледахме въпроса само за да покажем, че сме запознати с него, както и с абсурдността на обикновените отговори в сферата на метафизиката и теологията.
В заключение за нашите ученици може би ще бъде интересно да научат, че макар и някои от древните и съвременните херметични Учители да са предразположени към прилагането на Принципа на съответствието по този въпрос и достигат до извода за "Вътрешната природа", все пак според легендите, когато напредналите ученици задали този въпрос на ХЕРМЕС Велики, той им отговорил с ПЛЪТНО СТИСКА¬НЕ НА УСТНИТЕ, без да промълви и дума, показвайки, че НЯМА ОТГОВОР. Но в такъв случай може би е решил да приложи аксиомата на своята философия, че "устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането", вярвайки, че дори и неговите напреднали ученици не притежават Разбирането, което им дава право за достъп до Учението. Във всеки случай, ако Хермес е притежавал Тайната, той е пропуснал да я съобщи и що се отнася до света, УСТНИТЕ НА ХЕРМЕС СА ЗАТВОРЕНИ за нея. А щом Великият Хермес се е колебаел да говори, как би могъл да дръзне да преподава обикновеният смъртен?
Но помнете, че какъвто и да е отговорът на този въпрос, ако наистина има отговор, истината си остава следната: "Въпреки че Всичко е в ЦЯЛОТО, също толкова вярно е, че ЦЯЛОТО е във Всичко." Учението по този въпрос е категорично. И можем да добавим заключителните думи от цитата: "Който действително разбира тази истина, е постигнал велико познание."
ГЛАВА VIII
НИВАТА НА СЪОТВЕТСТВИЕ
"Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе."

Великият втори Херметичен принцип е олицетворение на истината, че съществува хармония, съгласуваност и съответствие между различните нива на Проявлението, Живота и Битието. Тази истина е истина, защото всичко, което е включено в Света, се еманира от един и същи източник и за всеки отделен елемент или комбинация от елементи на активността важат едни и същи закони, принципи и характеристики, тъй като всеки от тях проявява собствения си феномен на собственото си ниво.
За удобство на мисълта и обучението Херметичната философия приема, че Светът може да се раздели на три големи класа явления, известни като трите Велики нива, а именно:

I. Великото Физическо ниво II. Великото Ментално ниво III. Великото Духовно ниво

Това деление е повече или по-малко изкуствено и условно, защото истината е, че трите нива представляват просто възходящи степени на великата скала на Живота, чиято най-долна точка е неопределената Материя, а най-горната точка е Духът. Нещо повече, различните нива преливат едно в друго, така че не би могло да се направи строго и ясно разграничение между по-висшето явление на Физическото и по-нис¬шето на Менталното или между по-висшето на Менталното и по-нисшето на Духовното ниво.
Накратко, трите Велики нива могат да се разгледат като три велики групи от степени на Проявлението на Живота. Въпреки че целта на тази малка книга не ни позволява да се заемем с пространно разглеждане или обяснение на въпроса за различните нива, все пак считаме, че е добре да дадем тук едно общо негово описание.
В началото можем да разгледаме и въпроса, така често задаван от неофита, който желае да бъде информиран относно значението на думата "ниво", термин, който се използва твърде свободно и се обяснява твърде незадоволително в редица книги, издадени напоследък, посветени на въпросите на окултизма. Въпросът най-общо се отнася до следното: "Дали нивото е място, притежаващо измерения, или е просто някакво състояние или положение?" Ние отговаряме: "Не, не е място, нито е обикновено измерение в пространството; и заедно с това е нещо повече от състояние или положение. То може да се разглежда като състояние или положение и все пак състоянието или положението е степен на величина в една скала, подлежаща на измерване." Малко парадоксално, нали? Нека обаче разгледаме въпроса. "Величина", както знаете, е "мярка върху права линия, свързана с измерване" и т.н. Обикновените величини или измерения на пространството са дължина, ширина и височина или може би височина, ширина, дебелина или обиколка. Но има и едно друго измерение на "създадените неща" или "мярка върху права линия", известно на окултис¬тите, както и на учените, въпреки че последните все още не са приложили термина "величина" към него -и това ново измерение, което между другото е твърде широко дискутираното "Четвърто измерение", е стандартът, използван при определянето на степените или нивата.
Това Четвърто измерение може да се нарече "Измерението на Вибрацията". Това е добре известен факт на съвременната наука, както и на херметиците, които са въплътили истината в своя "трети Херметичен принцип", а именно, че "всичко е в движение, всичко вибрира, нищо не е в покой". От най-висшето проявление до най-нисшето всичко вибрира. Нещата не само вибрират или трептят с различна скорост, но го правят и в различни посоки и по различен начин. Степените на "скоростта" на вибрациите образуват степените на величината върху Скалата на вибрациите - с други думи, степените на Четвъртото измерение. И тези степени образуват това, което окултистите наричат "нива". Колкото по-висока е степента на скоростта на вибрацията, толкова по-висше е нивото и толкова по-висше е проявлението на Живота, заемащо това ниво. Така че макар нивото да не е "място", нито "състояние или положение", то все пак притежава качества, общи и за двете. Ще можем да кажем повече по въпроса за Скалата на вибрациите в следващите уроци, в които ще разгледаме Херметичния Принцип на вибрацията.
Лесно ще си спомните обаче, че трите Велики нива не са действителни деления на феномените на Света, а просто условни термини, използвани от херметиците с цел да подпомогнат мисълта и изучаването на различните степени и форми на активността и живота. Атомът на материята, единицата сила, умът на човека и същността на архангела са просто степени в една и съща скала и по същество всички те представляват едно и също нещо, като разликата е единствено в степента и скоростта на вибрацията - всички те са създания на ЦЯЛОТО и съществуват единствено в Безкрайния ум на ЦЯЛОТО.
Херметиците подразделят всяко от трите Велики нива на седем второстепенни нива и всяко от тях също се подразделя на седем поднива, като всички деления са повече или по-малко условни, преливат едно в друго и са приети просто за удобство на научното изследване и мисъл.
Великото Физическо ниво и неговите седем второстепенни нива са това деление на явленията или феномените на Света, включващо всичко, което е свързано с физиката или материалните неща, сили и явления. То включва всички форми на това, което наричаме Материя, и всички форми на това, което наричаме Енергия или Сила. Но трябва да помните, че Херметичната философия не признава Материята като "нещо в себе си" или като притежаваща отделно съществуване дори и в Ума на ЦЯЛОТО. Учението е, че Материята е просто форма на Енергията, т. е. Енергия с ниска степен на вибрации от определен вид. И съответно херметиците класифицират Материята в раздела на Енергията и определят за нея три от седемте второстепенни нива на Великото Физическо ниво.
Тези седем второстепенни физически нива са следните:
I. Нивото на материята (А)
II. Нивото на материята (Б)
III. Нивото на материята (В)
IV. Нивото на етерната субстанция
V. Нивото на енергията (А)
VI. Нивото на енергията (Б)
VII. Нивото на енергията (В)
Нивото на материята (А) се състои от форми на Материята в нейната твърда, течна и газообразна форма, както обикновено се разглежда в учебниците по физиката. Нивото на материята (Б) се състои от някои по-висши и по-фини форми на Материята на съществуването, които съвременната наука едва сега признава, от феномените на радиацията в нейните фази на радия и т.н., принадлежащи към долното подразделение на това второстепенно ниво. Нивото на Материята (В) се състои от форми на най-фина и неуловима Материя, чието съществуване не се и подозира от обикновените учени. Нивото на етерната субстанция се състои от това, което учените наричат "Етер": субстанция с извънредна разреденост и еластичност, пронизваща цялото космическо пространство и функционираща като посредник за предаването на вълните на енергията - на светлината, топлината, електричеството и други. Тази Етерна субстанция представлява свързващо звено между Материята (така наречена) и Енергията и участва в природата на всяка от тях. Херметичното учение обаче учи, че това ниво притежава седем подразделения (както и всяко от второстепенните нива) и че всъщност има седем етера, а не само един.
След Нивото на етерната субстанция идва Нивото на енергията (А), което се състои от обикновените форми на Енергията, известни на науката, като седемте й поднива са съответно: топлина, светлина, магнетизъм, електричество и привличане (включително гравитация, сцепление, химичен афинитет и т.н.) и от няколко други форми на Енергията, загатвани в научните експерименти, но все още не наименовани или класифицирани. Нивото на енергията (Б) се състои от седем поднива от по-висши форми на Енергия, които все още не са открити от науката, но които са били наречени "Фините сили на Природата". Те се задействат при проявленията на определени форми на мисловните феномени и чрез тях подобни феномени стават възможни. Нивото на енергията (В) се състои от седем поднива от Енергия, така високо организирани, че това ниво носи много от характеристиките на "живот", който обаче не се познава от ума на хората на обичайното ниво на развитие, а е достъпен за използване единствено от съществата, намиращи се на Духовното ниво - подобна енергия е немислима за обикновения човек и може да се разглежда почти като "Божествената сила". Съществата, които я използват, са като "богове", в сравнение дори с най-висшите човешки индивиди, които са ни известни.
Великото ментално ниво се състои от онези форми от "живи неща", които са ни известни в обикновения живот, както и от някои други форми, които не са така добре познати освен на окултиста. Класификацията на седемте второстепенни Ментални нива е повече или по-малко задоволителна и условна (освен ако не бъде придружена от сложни обяснения, които са чужди на предназначението на тази книга), но ние просто ще я споменем. Нивата са както следва:

I. Нивото на минералния ум
II. Нивото на елементалния ум (А)
III. Нивото на растителния ум
IV. Нивото на елементалния ум (Б)
V. Нивото на животинския ум
VI. Нивото на елементалния ум (В)
VII. Нивото на човешкия ум
Нивото на минералния ум се състои от "състоянията или условията" на елементите, или единиците, или от групи или комбинации от същите, които вдъхват живот на формите, които са ни известни като "минерали, химически съединения и т.н." Тези елементи не трябва да се объркват с молекулите, атомите и частиците, тъй като последните представляват просто материалните тела или форми на тези единици, точно както тялото на човека е просто неговата материална форма, а не е "самият той". Тези единици могат да бъдат наречени "души" в известен смисъл и са живи същества с по-ниска степен на развитие, живот и ум - съвсем малко над единиците "жива енергия", които съставят висшите подразделения на най-висшето Физическо ниво. Нормалният ум обикновено не възприема притежаването на ум, душа или живот на Минералното царство, но всички окултисти признават съществуването им, а съвременната наука в това отношение с бързи крачки се приближава към гледната точка на херметиците. Молекулите, атомите и частиците притежават собствена "любов и омраза, симпатии и антипатии, привличане и отблъскване" и т.н. и някои от най-дръзките съвременни научни умове са изказали мнението, че желанието и волята, емоцията и чувствата на атомите се различават само по степен от тези на човека. Не разполагаме с време и място, за да се впускаме в дискусия по този въпрос тук. Всички окултисти знаят, че това е факт, а други се обръщат към част от най-съвременните научни разработки за външно потвърждение. Това ниво притежава обичайните седем подразделения.
Нивото на елементалния ум (А) се състои от състоянието, или положението, и степента на ментално и жизнено развитие на клас същности, неизвестни на обикновения човек, но познати на окултистите. Те са невидими за обикновените сетива на човека, но независимо от това съществуват и изпълняват своята роля в Драмата на Света. Тяхната степен на интелигентност е между тази на минералните и химическите същности, от една страна, и на организмите от растителното царство, от друга. Това ниво също притежава седем подразделения.
Нивото на растителния ум с неговите седем подразделения се състои от състоянията и условията на същностите, съставляващи царството на Растителния свят, чиито жизнени и мисловни феномени са доста добре разбрани от средноинтелигентния индивид. През последното десетилетие бяха издадени много нови и интересни научни трудове относно "ума и живота в растенията". Растенията притежават живот, ум и "душа", както ги имат животните, човекът и свръхчовекът.
Нивото на елементалния ум (Б) с неговите седем подразделения се състои от състоянията и условията на по-висшата форма на "елементални" или невидими същества, изпълняващи своята роля в общата работа на Света, чиито ум и живот образуват една част от скалата между Нивото на растителния ум и Нивото на животинския ум. Те взимат участие в природата и на двете.
Нивото на животинския ум с неговите седем подразделения се състои от състоянията и условията на същностите, съществата или душите, вдъхващи живот на животинските форми, познати на всички нас. Не е необходимо да се задълбочаваме в подробности относно това царство, или ниво на живот, защото животинският свят ни е така познат, както и собствения ни свят.
Нивото на елементалния ум (В) с неговите седем подразделения се състои от онези същности или същества, невидими, каквито са всички подобни елемен¬тални форми, които участват в природата както на животинския, така и на човешкия живот, в определена степен и в определени комбинации. Най-висшите форми са получовешки по интелект.
Нивото на човешкия ум с неговите седем подразделения се състои от онези проявления на живота и интелекта, които са характерни за Човека в различните му степени, категории и деления. В тази връзка искаме да посочим факта, че обикновеният човек на нашето време заема едва четвъртото подразделение на Нивото на човешкия ум и само най-интелигентните са преминали границите на петото подразделение. На хората са били необходими милиони години, за да достигнат до този етап, и ще им бъдат необходими още повече, за да се изкачат до шестото и седмото подразделение и по-нагоре. Но помнете, че преди нас са съществували раси, които са преминали през тези степени и са продължили към по-висшите нива. Нашата раса е петата (с изостанали представители на четвъртата), която е стъпила на Пътя. Съществуват някои напреднали души от нашата раса, които са се издигнали до шестото и седмото подразделение, а някои са стигнали още по-далеч. Човекът на шестото подразделение ще бъде "Суперчовекът", а този от седмото ще бъде "Свръхчовекът".
При разглеждането на седемте второстепенни Ментални нива ние просто споменахме трите Елемен¬тални нива в най-общ план. Не искаме да навлизаме в подробности по този въпрос в настоящата книга, тъй като проблемът не принадлежи към тази част на общата философия и учение. Все пак разгледахме въпроса, за да ви дадем малко по-ясна представа за връзките на тези нива с по-познатите ви: Елементалните нива имат същата връзка с нивата на Минералното, Растителното, Животинското царство и царството на Човешкия Интелект и Живот, каквато е връзката на черните клавиши на пианото с белите. Белите клавиши са достатъчни, за да породят музика, но има определени скали, мелодии и хармонии, в които черните клавиши играят роля и присъствието им е необходимо. Те са необходими още и като "свързващи звена" за състоянието на душата, състоянието на елементите и т.н. между няколко други нива, като в това отношение са постигнати определени форми на развитие - този последен факт осигурява на читателя, който може да чете между редовете, нова светлина по въпроса за процесите на Еволюцията и нов ключ за тайната врата на "скоковете на живота" от царство в царство. Великите царства на Елементалите са напълно признати от всички окултисти и езотеричните съчинения са пълни с коментари за тях. Читателите на "Занони" от Булуър и на други подобни истории ще познаят същностите, обитаващи тези нива на живот.
Преминавайки от Великото Ментално ниво към Великото Духовно ниво, какво можем да кажем? Как можем да обясним тези по-висши състояния на Съществуване, Живот и Ум на умове, които все още не са способни да схванат и разберат по-висшите подразделения на нивото на човешкия ум? Задачата е невъзможна. Можем да говорим само с най-общи термини. Как може Светлината да се опише на човек, който се е родил сляп; как може захарта да се обясни на човек, който никога не е вкусвал нещо сладко; как хармонията да се обясни на човек, който е роден глух?
Всичко, което може да се каже, е, че седемте второстепенни нива на Великото Духовно ниво (всяко второстепенно ниво притежава свои седем подразделения) включват Същества, притежаващи Живот, Ум и Форма, които са толкова по-висши от тези на днешния човек, колкото той е по-висш от червея, минерала или дори от формите на Енергия или Материя. Животът на тези Същества толкова много превъзхожда нашия, че ние не можем дори да си представим неговите детайли. Техният Ум до такава степен превъзхожда нашия, че за тях ние едва ли "мислим" и нашите мисловни процеси им изглеждат почти като някакви материални процеси. Материята, от която те са образувани, е от най-висшите Нива на Материята, а за някои от тях дори се казва, че са "облечени в Чиста Енергия". Какво би могло да се каже за такива Същества?
На седемте второстепенни нива на Великото Духовно ниво живеят Същества, за които можем да говорим като за Ангели, Архангели и Полубогове. На Висшите второстепенни нива обитават онези велики души, които наричаме Майстори и Адепти. Над тях идват Великите йерархии на Ангелските войнства, немислими за човека, а над тях са онези, които без каквато и да непочтителност могат да се нарекат "Боговете" - толкова високо в скалата на съществата се намират те, че тяхното битие, интелект и сила са подобни на онези, приписвани от хората на техните представи за Бога. Тези Същества се намират по-високо и от най-необузданите полети на човешкото въображение. Думата "Божествен" е единствената, която може да се приложи към тях. Много от тези Същества, както и Ангелското войнство, се интересуват най-живо от делата на Света и играят важна роля в тях. Тези Невидими божества и Ангелски помощници упражняват своето влияние свободно и мощно в процеса на Еволюцията и Космическото развитие. Намесата им и помощта, която от време на време оказват на хората, са довели до много легенди, вярвания, религии и традиции на човечеството, в миналото и в настоящето. Те са вложили своето познание и сила в света и го правят непрекъснато, подчинявайки се, разбира се, на Закона за ЦЯЛОТО.
Но все пак дори и най-висшите от тези напреднали Същества съществуват просто като създания на Ума на ЦЯЛОТО и в него и са подвластни на Космическите процеси и на Универсалните закони. Те все пак са Смъртни. Можем да ги наречем "богове", ако желаем, но все пак те са просто по-големите Братя на човечеството - напреднали души, които са изпреварили своите братя и са стигнали първи до екстаза на Поглъщането от ЦЯЛОТО, за да помогнат на човечеството в неговото пътуване нагоре по Пътя. Но те принадлежат на Света и са подвластни на неговите условия; те са смъртни и нивото им се намира под това на Абсолютния Дух.
Само най-напредналите херметици са способни да разберат Вътрешните учения за състоянието на съществуването и за силите, проявяващи се на Духовните нива. Феноменът е толкова по-висш от този на Мисловните нива, че вероятно опитът той да се опише ще доведе до объркване на идеите. Само тези, чиито умове са били внимателно обучени в съответствие с Херметичната философия в течение на години, да, тези, които носят със себе си придобитото от миналите си прераждания знание, могат да разберат точно какво се има предвид в Учението за тези Духовни нива. И голяма част от тези Вътрешни учения се считат от херметиците за много тайни, важни и дори опасни за широко разпространение сред хората. Интелигентният ученик може да разбере какво имаме предвид с това, когато заявим, че значението на "Духа", по начина, по който се използва от херметиците, е подобно на "Жива Сила", "Оживена Сила", "Вътрешна Същност", "Същност на Живота" и т.н., което значение не трябва да се смесва с това, което обикновено се използва във връзка с този термин, т.е. "религиозно, апокалиптично, духовно, етерно, свещено" и т.н. За окултистите думата "Дух" се използва в смисъла на "Оживяващ Принцип", носещ със себе си идеята за Силата, Живата енергия, Мистичната сила и други. И окултистите знаят, че това, което им е известно като "Духовна сила", може да се използва както с добри, така и с лоши намерения (в съответствие с Принципа на противоположностите), факт, който е бил признат от повечето религии и е намерил израз в техните представи за Сатаната, Велзевул, Дявола, Луцифер, падналите ангели. И така, знанието за тези нива се е съхранявало в Светая Светих на всички Езотерични братства и Окултни ордени - в Тайната зала на Храма. Но тук може да се каже, че тези, които са постигнали висшите духовни сили и са злоупотребили с тях, ще имат ужасна съдба и махът на Махалото на ритъма неминуемо ще ги върне обратно до най-крайната точка на Материалното съществуване, откъдето те трябва да се насочат обратно към Духа, по криволиците на Пътя, но винаги с допълнителното бреме на спомена за висотите, от които са паднали поради своите зли дела. Легендите за падналите ангели се основават на действителни факти, както напредналите окултисти много добре знаят. Резултатът от стремежа към егоистична сила на Духовните нива неминуемо е егоистична душа, която изгубва духовното си равновесие и пада обратно там, откъдето се е издигнала. Но дори и за такава душа съществува възможността за връщане - и тези души осъществяват обратното пътуване, понасяйки ужасното наказание в съответствие с неотменимия Закон.
В заключение отново ще ви напомним, че според Принципа на съответствието, който е олицетворение на истината "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе", всеки от седемте Херметични принципа действа с пълна сила на всички нива - Физическото, Менталното и Духовното. Принципът на Менталната субстанция, разбира се, е валиден за всички нива, защото всичко се съдържа в Ума на ЦЯЛОТО. Принципът на съответствието се проявява на всички нива, защото има съответствие, хармония и съгласие между различните нива. Принципът на вибрацията се проявява на всички нива и в действителност различията, които образуват "нивата", възникват от Вибрацията, както вече обяснихме. Принципът на противоположностите се проявява на всяко от нивата, противоположността на двата Полюса е напълно очевидна. Принципът на ритъма се проявява на всяко ниво; движението на феномена притежава своите приливи и отливи, възходи и падения, влизане и излизане. Принципът на причината и следствието се проявява на всяко ниво, тъй като всяко следствие има своя причина и всяка причина има свое следствие. Принципът на рода се проявява на всяко ниво; Творческата сила се проявява винаги и действа в съответствие със своя Мъжки и Женски аспект.
"Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе": тази древна Херметична аксиома е олицетворение на един от великите Принципи на Космическия феномен. Когато продължим с разглеждането на останалите Принципи, ще видим още по-ясно истината за универсалната природа на този велик Принцип на съответствието.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: occult
Категория: Други
Прочетен: 6180
Постинги: 9
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031