Постинг
15.03.2017 23:12 -
Кибалион, част 4
Глава V
МЕНТАЛНИЯТ СВЯТ
"Светът е Ментален - съдържащ се в Ума на ЦЯЛОТО."
ЦЯЛОТО е ДУХЪТ! Но какво е Духът? На този въпрос не може да се отговори поради това, че неговата дефиниция на практика е тази на ЦЯЛОТО, което не може да бъде обяснено или дефинирано. Духът е просто едно име, което хората дават на най-висшето понятие за Безкрайния жив ум - той означава "Истинската същност", означава Живият ум, толкова по-висш от Живота и Ума такива, каквито ние ги познаваме, колкото последните са по-висши от механичната Енергия и Материя. Духът излиза извън възможностите на нашето познание и ние използваме термина просто за да можем да мислим или да разговаряме за ЦЯЛОТО. Защото за целите на мисълта и познанието е оправдано да мислим за Духа като за Безкрайния жив ум, признавайки в същото време, че не можем да го разберем напълно. Трябва или да направим това, или да спрем изобщо да мислим по този. въпрос.
Нека сега преминем към разглеждането на природата на Света - като цяло и в отделните му части. Какво представлява Светът? Видяхме, че извън ЦЯЛОТО не може да съществува нищо. Дали в такъв случай Светът е ЦЯЛОТО? Не, това не може да бъде, защото Светът е съставен от МНОЖЕСТВО елементи и непрекъснато се променя, а от друга страна не съответства на идеите, които бяхме принудени да приемем относно ЦЯЛОТО, както бяха формулирани в предния урок. В такъв случай, ако Светът не е ЦЯЛОТО, той трябва да бъде Нищо - такова е неизбежното заключение на ума на пръв поглед. Но това няма да отговори задоволително на въпроса, защото ние възприемаме осезаемо съществуването на Света. В такъв случай, ако Светът не е нито ЦЯЛОТО, нито Нищото, какво може да бъде? Нека разгледаме този въпрос.
Ако Светът изобщо съществува или изглежда, че съществува, той по някакъв начин трябва да произтича от ЦЯЛОТО, трябва да е творение на ЦЯЛОТО. Но тъй като едно нещо никога не може да произлезе от нищото, от какво може да го е създало ЦЯЛОТО? Някои философи са отговаряли на този въпрос, твърдейки, че ЦЯЛОТО е създало Света от САМОТО СЕБЕ СИ, т.е. от битието и субстанцията на ЦЯЛОТО. Но това няма да ни свърши работа, защото от ЦЯЛОТО не може да се вади, нито то да се дели, както вече видяхме, а освен това, ако беше така, тогава всяка частица в Света щеше да осъзнава, че е част от ЦЯЛОТО - ЦЯЛОТО не може да губи своето познание за себе си, нито в действителност ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ в един атом или в сляпа сила, или в нисше живо нещо. Някои хора, наистина разбирайки, че ЦЯЛОТО действително е ВСИЧКО и че освен това те, хората, съществуват, правят извода, че те и ЦЯЛОТО са тъждествени и изпълват въздуха с виковете си "АЗ СЪМ БОГ" за удивление на тълпата и за съжаление на мъдреците. Твърдението на атомът "Аз съм Човек" би било по-скромно в сравнение с тяхното. Какво обаче в действителност представлява Светът, ако не е ЦЯЛОТО, ако не е създаден от ЦЯЛОТО, разделило себе си на части? Какво друго може да бъде, от какво друго може да бъде направен? Това е великият въпрос. Нека го разгледаме внимателно. Сега откриваме, че тук ни идва на помощ Принципът на съответствието (вж. Урок I). Старата Херметична аксиома "Каквото горе, това и долу" може да се използва в този момент. Нека се постараем да хвърлим поглед на функционирането на по-висшите нива, като разгледаме това на нашето собствено. Принципът на съответствието трябва да е приложим както към този, така и към други проблеми.
Нека видим! Как създава Човек върху собственото си ниво на съществуване? Първо, той може да създаде, като изработи нещо от външни материали. Но това няма да свърши работа, защото не съществуват материали извън ЦЯЛОТО, с които той да може да създава. След това, второ, Човек пресъздава или възпроизвежда собствения си вид чрез зачеването, което представлява размножаване на себе си, изпълнено чрез пренасяне на част от собствената субстанция в неговото поколение. Но и това няма да свърши работа, тъй като ЦЯЛОТО не може да пренесе или извади част от себе си, нито може да възпроизвежда или размножава себе си - при първото трябва да има отнемане, а във втория случай размножаване или добавяне към ЦЯЛОТО, като и двете предположения са абсурдни. Не съществува ли трети начин, по който ЧОВЕК да създава? Да, съществува - той СЪЗДАВА МИСЛЕНО! И правейки го, не използва външни материали, нито възпроизвежда себе си и въпреки това неговият Дух обхваща Менталното творчество.
Следвайки Принципа на съответствието, ние сме прави, когато приемаме, че ЦЯЛОТО създава Света МЕНТАЛНО по начин, сходен на процеса, чрез който Човек създава Мислените представи. И това е мястото, на което съобщението на Разума съответства перфектно на съобщението на Просветлените, както е показано от техните учения и съчинения. Такова е било Учението на Хермес.
ЦЯЛОТО не може да създава по никакъв друг начин, освен ментално, без нито да използва материал (и няма такъв, който да използва), нито да възпроизвежда себе си (което също е невъзможно). Няма измъкване от този извод на Разума, който, както казахме, съответства на най-висшите учения на Просветлените. Точно както вие, ученикът, можете да създадете собствен Свят в своя разум, така ЦЯЛОТО създава Световете в собствения си Разум. Но вашият Свят е мисленото творение на един Краен ум, докато този на ЦЯЛОТО е творение на Безкраен ум. Двата са сходни по вид, но са безкрайно различни по степен. Ще разгледаме по-подробно процеса на създаване и проявяване по-нататък. Но на този етап това е положението, което трябва да запомните: СВЕТЪТ И ВСИЧКО, КОЕТО ТОЙ СЪДЪРЖА, Е МИСЛОВНО ТВОРЕНИЕ НА ЦЯЛОТО. Наистина, действително, ЦЯЛОТО Е УМ!
"ЦЯЛОТО създава в своя Безкраен ум безброй Светове, които съществуват от ео¬ни Време - и въпреки това за ЦЯЛОТО създаването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите Светове е като времето за премигването на клепача."
"Безкрайният ум на ЦЯЛОТО е утробата на Световете."
Принципът на рода (вж. Урок I и уроците, които следват) се проявява на всички нива на живота -материално, мисловно и духовно. Но, както казахме преди, "Род" не означава "Пол" - полът чисто и просто е материално проявление на рода. "Род" означава "свързан с пораждането или създаването". И винаги когато нещо се поражда или създава на някое ниво, трябва да се прояви Принципът на рода. И това е истина дори и при създаването на Световете.
Не правете извода, че ние учим, че има мъжки и женски Бог, или Творец. Тази идея е просто едно изкривяване на древните учения по този въпрос. Истинското учение е, че ЦЯЛОТО само по себе си е над Рода, тъй като е над всеки друг Закон, включително и над този за Времето и Пространството. То е Законът, от който произлизат Законите, и не се подчинява на тях. Но когато ЦЯЛОТО се проявява на нивото на създаването или пораждането, тогава то действа в съответствие със Закона и Принципа, защото функционира на по-нисше ниво на Съществуването. И следователно е проявление на Принципа на рода, в неговия Мъжки и Женски аспект, на Менталното ниво, разбира се.
Тази идея може да изглежда страшна на някои от вас, които я чуват за първи път, но всеки в действителност я е възприел пасивно в своите житейски представи. Говорите за Бащинството на Бога и за Майчинството на Природата - за Бога, за Божествения баща и за Природата на Световната майка - и по този начин интуитивно сте признали Принципа за рода в Света. Не е ли така?
Херметичното учение не включва в себе си действителна дуалност - ЦЯЛОТО е ЕДНО - двата аспекта са просто аспекти на проявлението. Учението е, че Мъжкият принцип, проявяващ се чрез ЦЯЛОТО, в известен смисъл остава настрана от действителното мисловно създаване на Света. Той проектира своята Воля към Женския Принцип (който можем да наречем "Природа"), след което последният започва действителната работа по еволюцията на Света, от простите "центрове на активност" към човека и след това към още по-високи степени, като всичко това е в съответствие с добре установените и строго прилаганите Закони на Природата. Ако предпочитате старите образи на мисълта, можете да мислите за Мъжкия принцип като за БОГ, Отецът, а за Женския принцип като за ПРИРОДА, Световната майка, от чиято утроба са родени всички неща. Това е нещо повече от обикновен поетичен образ на речта, това е идея за действителния процес на създаването на Света. Но винаги помнете, че ЦЯЛОТО е само Едно и че Светът се ражда, създава и живее в Безкрайния му Ум.
За разбирането на тази идея може да ви бъде полезно да приложите Закона за съответствието към себе си и към собствения си ум. Знаете, че тази част от вас, която наричате "Аз", в известен смисъл стои отстрани и наблюдава създаването на Ментални образи в собствения ви ум. Частта от вашия ум, в която се осъществява мисленото пораждане, може да се нарече "Мен" за разлика от "Аз", който стои отстрани, наблюдава и изследва мислите, идеите и представите на това "Мен". Помнете: "Каквото горе, това и долу", и явлението от дадено ниво може да се използва за решаването на загадките на по-висшите или на по-нисшите нива.
Чудно ли е, че вие, детето, изпитвате това инстинктивно благоговение пред ЦЯЛОТО, чувство, което ние наричаме "религия" - това уважение и благоговение към УМА НА ОТЕЦА? Чудно ли е, че когато разглеждате делата и чудесата на Природата, ви залива едно могъщо чувство, чиито корени се намират някъде в най-вътрешното ви същество? Това е УМЪТ НА МАЙКАТА, към който се притискате, както бебето се притиска към майчината гръд.
Не правете грешката да предполагате, че малкият свят, който наблюдавате около себе си, Земята - просто малка прашинка в Света, е самият Свят. Съществуват милиони и милиони подобни Светове в Безкрайния ум на ЦЯЛОТО. И дори в нашата малка Слънчева система съществуват райони и нива на живот, далеч по-висши от нашия, както и същества, в сравнение с които ние, прикованите към Земята смъртни, сме като слизестите форми на живот, обитаващи дъното на океана, в сравнение с човека. Има същества със способности и сили много по-висши от тези, които човек някога е получавал от боговете. И въпреки това тези същества някога са били като вас и дори по-нисши от вас, а вие можете да бъдете като тях и дори по-висши от тях след време, защото такава е Съдбата на Човека, както е съобщена от Просветлените.
И Смъртта не е истинска, дори в Относителен смисъл - тя е само едно Раждане за нов живот - и Вие ще продължавате и продължавате към по-висши и още по-висши нива в продължение на безброй еони от време. Светът е вашият дом и вие ще изследвате и най-отдалечените му кътчета преди края на Времето. Вие живеете в Безкрайния ум на ЦЯЛОТО и вашите способности и възможности са безкрайни както във времето, така и в пространството. И в края на Великия цикъл на еоните, когато ЦЯЛОТО ще изтегли обратно в себе си всички свои творения, вие ще отидете с радост, защото тогава ще сте в състояние да познавате Цялата истина на това, да бъдеш Едно с ЦЯЛОТО. Такова е посланието на Просветлените - онези, които са много по-напред от нас по Пътя.
А междувременно останете спокойни - вие се намирате в безопасност и сте под закрилата на Безкрайната Сила на УМА на БАЩАТА-МАЙКА.
"В Ума на Бащата-Майка смъртните деца са у дома си."
"В Света не съществува индивид, който да е без Баща и без Майка."
Глава VI
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПАРАДОКС
"Полумъдрите, признавайки сравнителната нереалност на Света, си въобразяват, че могат да не се подчиняват на неговите Закони - това са суетни и самонадеяни глупаци и те се разбиват в скалите и биват разкъсани на части от елементите заради своята глупост. Истински мъдрите, познавайки природата на Света, използват Закона против законите, по-висшето срещу по-нисшето, и с помощта на Изкуството на Алхимията преобразуват нежеланото в това, което има стойност, и по този начин триумфират. Майсторството не се състои в неестествени сънища, видения и нереални фантазии или химери, а в използването на по-висшите сили против по-нисшите - в избягването на болката на по-нисшите нива чрез вибриране на по-висшите. Оръжието на Майстора е Трансмутация, а не самонадеяно отхвърляне."
Това е Парадоксът на Света, който е резултат от Принципа на противоположностите, проявяващ се, когато ЦЯЛОТО започне да Създава - вслушайте се в него, защото той посочва разликата между полумъдростта и истинската мъдрост. Макар че за БЕЗКРАЙНОТО ЦЯЛО, Светът, неговите Закони, неговите Сили, неговият Живот, неговите Явления са като неща, наблюдавани в състояние на Медитация или Сън, все пак за всичко, което е Крайно, Светът трябва да се възприема като Истински, и следователно животът, действието и мисълта трябва да се основават върху него, макар и с постоянно разбиране за Висшата истина. Всяко нещо трябва да е в съответствие със собственото му Ниво и Закони. Въобрази ли си ЦЯЛОТО, че Светът наистина представлява Реалност, в такъв случай горко на Света, защото тогава няма да има преминаване от нисшето към висшето, към божественото. Тогава Светът би се превърнал в нещо фиксирано и развитието ще стане невъзможно. И ако Човек в резултат на полумъдростта действа, живее и мисли за Света просто като за един сън (подобно на собствените му ограничени сънища), тогава за него той наистина се превръща в такъв и подобно на сомнамбул човекът обикаля непрекъснато в кръг, без да напредва, като накрая бива принудително събуден, сблъсквайки се и кървейки от Природните закони, които е пренебрегнал. Никога не забравяйте за Звездите, но нека погледът ви е насочен към краката, за да не паднете в калта заради това, че гледате нагоре. Не забравяйте Божествения парадокс, че макар и Светът да НЕ СЪЩЕСТВУВА, все пак ТОЙ СЪЩЕСТВУВА. Винаги помнете Двата полюса на Истината - Абсолютното и Относителното. Не забравяйте за Полуистините.
Това, което херметиците познават като "Закон на парадокса", представлява само един аспект на Принципа на противоположностите. Херметичните съчинения са пълни с бележки за проявата на Парадокса по отношение на проблемите на Живота и Съществуването. Учителите непрекъснато предупреждават учениците си относно грешката на изпускането на "другата страна" на всеки проблем. И техните предупреждения отчасти са насочени към въпросите за Абсолютното и Относителното, които объркват всички ученици по философия и карат толкова хора да мислят и действат в противоположност на това, което обикновено е известно като "здрав разум". И ние предупреждаваме всички ученици за необходимостта да са сигурни, че са разбрали Божествения парадокс за Абсолютното и Относителното, за да не затънат в блатото на Полуистината. Настоящият урок е написан в съответствие с това. Прочетете го внимателно!
Първата мисъл, която възниква в мислещия човек, след като разбере истината, че Светът е Ментално творение на ЦЯЛОТО, е, че Светът и всичко, което той съдържа, е просто една илюзия, нереалност, против която идея неговите инстинкти се бунтуват. Но тази истина, подобно на всички останали велики истини, трябва да се разгледа едновременно от гледната точка на Абсолютното и на Относителното. От позицията на Абсолютното, разбира се, Светът по своята природа е една илюзия, сън, фантасмагория в сравнение с ЦЯЛОТО само по себе си. Признаваме това дори в ежедневните си разбирания, защото говорим за света като за "изплъзваща се гледка", която идва и си отива, ражда се и умира - защото идеята за един сътворен Свят винаги трябва да се свързва с елемента за непос¬тоянство и промяна, крайност и нереалност, когато тази идея се разглежда на фона на идеята за ЦЯЛОТО, без значение какви могат да бъдат нашите убеждения относно природата и на двете. Философът, метафизикът, ученият и теологът са съгласни с тази идея и мисълта се среща във всички форми на философското мислене и религиозните понятия, както и в теориите на съответните школи на метафизиката и теологията.
Херметичните учения не проповядват нереалността на Света с някакви по-силни термини в сравнение с тези, които са ви познати, въпреки че представянето на проблема с тяхна помощ може да ви се струва някак стряскащо. Всяко нещо, което има начало и край, в известен смисъл трябва да бъде неистинско и нереално и Светът също се подчинява на това правило, във всички школи на мисълта. От гледна точка на Абсолюта не съществува нищо Реално с изключение на ЦЯЛОТО, независимо какви термини използваме, когато разсъждаваме или обсъждаме проблема. Дали Светът е създаден от Материя, или е Ментално творение в Ума на ЦЯЛОТО, той е нереален, нетраен, нещо, свързано с време, пространство, промяна. Искаме да разберете този факт много добре, преди да дадете оценка на Херметичната концепция за Менталната природа на Света. Помислете за всички останали концепции и разберете дали това не важи и за тях.
Но гледната точка на Абсолютното показва просто едната страна на картината - другата е тази на Относителното. Абсолютната истина е била дефинирана като: "Нещата, както ги познава Божият ум", докато Относителната истина като: "Нещата, както ги разбира най-висшият разум на Човека." И така, макар че за ЦЯЛОТО Светът трябва да е нереален и илюзорен, чист сън или резултат от медитация, без значение, за крайните умове, които образуват една част от този Свят и го разглеждат чрез сетивата на смъртните, Светът е съвсем истински и трябва да се възприема по този начин. При осъзнаването на гледната точка на Абсолютното не трябва да допускаме грешката да пренебрегваме или отричаме фактите и явленията от Света така, както те се представят на нашите тленни сетива - ние не сме ЦЯЛОТО, запомнете.
Ако използваме познати примери, трябва да кажем, че всички ние признаваме факта, че Материята "съществува" за нашите сетива - ще си изпатим, ако не го правим. И все пак, дори ограничените ни умове разбират сентенцията, че от научна гледна точка не съществува такова нещо, като Материя, че това, което наричаме Материя, изглежда е просто една съвкупност от атоми, които сами по себе си представляват едно групиране на силови единици, наречени електрони или "йони", които трептят и са в непрекъснато кръгово движение. Ритаме камък и усещаме удара -той изглежда реален, макар да знаем, че той представлява просто това, което казахме по-горе. Но помнете, че стъпалата ни, които усещат удара с помощта на мозъка, също са Материя, т.е. образувани са от електрони, а същото важи и за нашия мозък. И в най-добрия случай, ако не беше нашият Ум, нямаше изобщо да знаем за стъпалата или камъка.
И още, идеалът на художника или на скулптора, който той се старае да въплъти в камъка или върху платното, изглежда съвсем истински за него. Същото важи и за героите в ума на писателя или драматурга, които той се стреми да изрази, така че другите да могат да ги възприемат. И ако това е истина за нашия краен и ограничен ум, каква трябва да бъде степента на Реалността в Мисловните образи, създадени в Ума на Безкрайното? О, приятели, за смъртните този Свят на Разума наистина е съвсем истински - той е единственият, който някога можем да познаем, макар и да се изкачваме от ниво към ниво, все по-високо и по-високо. За да го познаем по друг начин, чрез действителен опит, трябва да бъдем самото ЦЯЛО. Истина е, че колкото по-високо се издигаме по скалата, колкото по-близо до "ума на Отеца" достигаме, толкова по-очевидна става илюзорната природа на крайните неща, но докато ЦЯЛОТО не ни изтегли окончателно в себе си, илюзорността в действителност не изчезва.
Така че не е необходимо да разглеждаме характеристиката на илюзията. По-скоро, признавайки истинската природа на Света, нека се постараем да разберем нейните ментални закони и да се стремим да ги използваме по най-добрия начин за нашето възходящо издигане в живота, докато пътуваме от ниво към ниво. Законите на Света при все това са "Железни Закони" поради менталната си природа. Всичко, с изключение на ЦЯЛОТО, се подчинява на тях. Това, което В БЕЗКРАЙНИЯ УМ НА ЦЯЛОТО е РЕАЛНО, в известна степен е вторично само по отношение на тази Реалност, която се приписва на ЦЯЛОТО.
Така че не се чувствайте несигурни или застрашени - всички ние СЕ СЪДЪРЖАМЕ ТВЪРДО В БЕЗКРАЙНИЯ УМ НА ЦЯЛОТО и не съществува такова нещо, което може да ни навреди или от което ние да се страхуваме. Извън ЦЯЛОТО не съществува никаква Сила, която да ни въздейства. Затова можем да сме спокойни и сигурни. След като човек веднъж достигне до това разбиране, светът е приятен и сигурен. След това "спокойно и тихо спим, люляни в Люлката на Бездната", почиващи в безопасност в пазвата на Океана на Безкрайния ум, който е ЦЯЛОТО. Наистина в ЦЯЛОТО "ние живеем, действаме и имаме своето битие".
Докато пребиваваме на нивото на Материята, Материята въпреки всичко за нас е Материя, макар да знаем, че тя е просто съвкупност от "електрони" или Силови частици, трептящи с голяма скорост и въртящи се една около друга в структурата на атомите; атомите на свой ред вибрират и се въртят, образувайки молекули, които след това образуват по-големи маси Материя. Материята не става по-малко Материя, когато продължим изследването още по-нататък и разберем от Херметичните учения, че "Силата", на която електроните са само единици, е просто проявление на Ума на ЦЯЛОТО и подобно на всичко останало в Света е чисто Ментална по своята природа. Макар че на Нивото на Материята трябва да признаем нейното проявление, можем да контролираме Материята (както всички Майстори от по-висока или по-ниска степен го правят), но го правим с помощта на по-висши сили. Глупаво е, ако се опитваме да отречем съществуването на Материята в относителен аспект. Можем да отречем нейното господство над нас, и с право, но не трябва да се опитваме да я игнорираме в относителния й аспект, най-малкото докато съществуваме на нейното ниво.
Също така Законите на Природата не стават по-малко последователни или ефикасни, когато знаем, че са просто мисловни творения. Те действат пълноценно на различни нива. Надмогваме нисшите закони чрез прилагането на по-висши от тях - това е единственият начин. Но не можем да се освободим от Закона или да се издигнем изцяло над него. Нищо освен ЦЯЛОТО не може да се отърве от Закона - и това е така, защото ЦЯЛОТО е самият ЗАКОН, от който възникват всички Закони. Най-развитите Майстори могат да придобият силите, които обикновено се приписват на човешките богове. Съществуват безброй класове същества във великата йерархия на живота, чието битие и сила надминават дори и тези на най-висшите Майстори сред хората до степен, немислима за смъртните - но и най-вис¬шият Майстор и най-висшето Същество трябва да се преклонят пред Закона и да бъдат Нищо в окото на ЦЯЛОТО. Така че щом и тези най-висши Същества, чиито способности надминават дори способностите, приписвани от хората на техните богове, са ограничени от Закона и подчинени на него, в такъв случай можем да си представим самонадеяността на смъртния човек, на нашата раса и степен, когато той дръзне да разглежда Законите на Природата като "нереални", измислени и илюзорни, само защото е успял да разбере истината, че Законите са Ментални по природа и са просто Ментално творение на ЦЯЛОТО. Тези Закони, които ЦЯЛОТО е определило да бъдат управляващи Закони, не трябва да се отхвърлят или оспорват. Докато Светът съществува, ще съществуват и те, защото Светът съществува благодарение на тези Закони, те образуват неговата рамка и го обединяват.
Херметичният Принцип на менталността, макар и да обяснява истинската природа на Света на основата на принципа, че всичко е Ментално, не променя научните понятия за Света, Живота или Еволюцията. В действителност науката просто потвърждава Херметичните учения. Последните учат, че природата на Света е "Ментална", докато съвременната наука казваше, че тя е "Материална" или (по-късно) че е Енергия, според последните анализи. Херметичното учение не е упреквало основния принцип на Хърбърт Спенсър, който постулира съществуването на една "Безкрайна и Вечна енергия, от която водят началото си всички неща". Всъщност херметиците виждат във философията на Спенсър най-висшия външен израз на действието на Естествените закони, които те винаги са провъзгласявали, и вярват, че Спенсър е реинкарнация на древен философ, живял в древен Египет преди хиляди години, който по-късно се преродил като Хераклит, гръцкият философ, живял 500 г. пр. н.е. Те разглеждат твърдението му за "Безкрайната и Вечна енергия" като нещо, което е в пълно съответствие с Херметичното учение, като винаги добавят собственото си разбиране, че неговата "Енергия" е Енергията на Ума на ЦЯЛОТО. С Универсалния ключ на Херметичната философия ученикът на Спенсър ще може да отключи много врати от вътрешните философски понятия на великия английски философ, чиято работа демонстрира резултатите от подготовката в предишните му прераждания. Неговото учение за Еволюцията и Ритъма е в почти абсолютно съответствие с Херметичното учение относно Принципа и Ритъма.
И така, херметичният ученик не трябва да пренебрегва нито един от неговите превъзходни научни възгледи за Света. Всичко, което той трябва да направи, е да схване основния принцип: "ЦЯЛОТО е Умът; Светът е Ментален - съдържащ се в Ума на ЦЯЛОТО". Ще открие, че останалите шест от Седемте принципа ще "паснат" на неговото научно познание и ще послужат за изясняване на неясните моменти и за осветяване на тъмните ъгли. Това не трябва да ни учудва, след като научим за въздействието на херметичната мисъл върху първите философи на древна Гърция, върху основата на чиято мисъл са построени в голяма степен теориите на съвременната наука. Приемането на първия Херметичен принцип (Менталността) е единственото голямо разминаване между съвременната наука и херметичните ученици, а науката постепенно се придвижва към позицията на херметиците при лутането си пипнешком в търсене на пътя извън Лабиринта, в който тя е лъкатушела при изследване на Реалността. Целта на този урок е да внуши на нашите ученици факта, че за всички намерения и цели Светът, неговите закони и явления са толкова РЕАЛНИ, що се отнася до Човека, колкото биха били в съответствие с хипотезите на материализма или енергетизма. В съответствие с всяка от хипотезите Светът във външния му аспект се изменя, непрекъснато носещ се и преходен, и поради това е лишен от субстанционалност и реалност. Но (обърнете внимание и на другата противоположност на същата истина) съгласно всяка от същите тези хипотези ние сме принудени да ДЕЙСТВАМЕ И ДА ЖИВЕЕМ като че ли мимолетните неща са реални и субстанцио¬нални. Все пак винаги с тази разлика между различните хипотези, че според старите възгледи Менталната сила се пренебрегва като Природна сила, докато според Мен¬талността тя се превръща в Най-великата природна сила. И тази единствена разлика революционизира Живота за тези, които разбират Принципа и произтичащите от него закони и практика.
И накрая, ученици, разберете предимството на Менталността и се научете да разбирате, използвате и прилагате законите, произтичащи от нея. Но не се поддавайте на изкушението, което, както се твърди в Кибалион, завладява полумъдрите и което ги хипнотизира с привидната нереалност на нещата. Последицата от това е, че те бродят като сомнамбули, живеещи в един свят от сънища, пренебрегват практическата работа и живота на човека и накрая "се разбиват в скалите и биват разкъсани на части от елементите заради своята глупост". Вместо това следвайте примера на мъдрите, за които в същия авторитетен източник се заявява, че "използват Закона против законите, по-висшето срещу по-нисшето, и с помощта на Изкуството на Алхимията преобразуват нежеланото в това, което има стойност, и по този начин триумфират." Следвайки авторитета, нека избегнем полу-мъдрост¬та (която всъщност е глупостта), пренебрегваща истината, че: "Майсторството не се състои в неестествени сънища, видения и нереални фантазии или химери, а в използването на по-висшите сили против по-нисшите - в избягването на болката на по-нисшите нива чрез вибриране на по-висшите." Винаги помнете, ученици, че "оръжието на Майстора е Трансмутация, а не самонадеяно отхвърляне." Горните цитати са от Кибалион и си струва да бъдат запомнени от ученика.
Ние не живеем в свят от сънища, а в Свят, който, макар и относителен, е истински й реален, що се отнася до нашия живот и действия. Работата ни в Света не е да отричаме неговото съществуване, а да ЖИВЕЕМ, използвайки Законите, за да се издигаме от по-нисшето към по-висшето - да живеем, правейки най-доброто, на което сме способни в рамките на обстоятелствата, в които се озоваваме всеки ден, да живеем, доколкото е възможно, съобразно най-висшите си идеи и идеали. Истинското значение на Живота не е известно на хората на това ниво, ако може да се каже, че изобщо е известно на някое друго ниво, но най-висшите авторитети, както и собствената ни интуиция, ни учат, че няма да направим грешка, ако живеем съобразно най-доброто, което е в нас, доколкото е възможно, и ако осъществим тенденцията на Света в същата посока, независимо от очевидните доказателства за обратното. Всички ние сме на Пътя - а Пътят води винаги нагоре с множество места за почивка.
Прочетете Посланието на Кибалион, следвайте примера на "мъдрите" и избягвайте грешката на "полу¬мъдрите", които страдат заради глупостта си.
МЕНТАЛНИЯТ СВЯТ
"Светът е Ментален - съдържащ се в Ума на ЦЯЛОТО."
ЦЯЛОТО е ДУХЪТ! Но какво е Духът? На този въпрос не може да се отговори поради това, че неговата дефиниция на практика е тази на ЦЯЛОТО, което не може да бъде обяснено или дефинирано. Духът е просто едно име, което хората дават на най-висшето понятие за Безкрайния жив ум - той означава "Истинската същност", означава Живият ум, толкова по-висш от Живота и Ума такива, каквито ние ги познаваме, колкото последните са по-висши от механичната Енергия и Материя. Духът излиза извън възможностите на нашето познание и ние използваме термина просто за да можем да мислим или да разговаряме за ЦЯЛОТО. Защото за целите на мисълта и познанието е оправдано да мислим за Духа като за Безкрайния жив ум, признавайки в същото време, че не можем да го разберем напълно. Трябва или да направим това, или да спрем изобщо да мислим по този. въпрос.
Нека сега преминем към разглеждането на природата на Света - като цяло и в отделните му части. Какво представлява Светът? Видяхме, че извън ЦЯЛОТО не може да съществува нищо. Дали в такъв случай Светът е ЦЯЛОТО? Не, това не може да бъде, защото Светът е съставен от МНОЖЕСТВО елементи и непрекъснато се променя, а от друга страна не съответства на идеите, които бяхме принудени да приемем относно ЦЯЛОТО, както бяха формулирани в предния урок. В такъв случай, ако Светът не е ЦЯЛОТО, той трябва да бъде Нищо - такова е неизбежното заключение на ума на пръв поглед. Но това няма да отговори задоволително на въпроса, защото ние възприемаме осезаемо съществуването на Света. В такъв случай, ако Светът не е нито ЦЯЛОТО, нито Нищото, какво може да бъде? Нека разгледаме този въпрос.
Ако Светът изобщо съществува или изглежда, че съществува, той по някакъв начин трябва да произтича от ЦЯЛОТО, трябва да е творение на ЦЯЛОТО. Но тъй като едно нещо никога не може да произлезе от нищото, от какво може да го е създало ЦЯЛОТО? Някои философи са отговаряли на този въпрос, твърдейки, че ЦЯЛОТО е създало Света от САМОТО СЕБЕ СИ, т.е. от битието и субстанцията на ЦЯЛОТО. Но това няма да ни свърши работа, защото от ЦЯЛОТО не може да се вади, нито то да се дели, както вече видяхме, а освен това, ако беше така, тогава всяка частица в Света щеше да осъзнава, че е част от ЦЯЛОТО - ЦЯЛОТО не може да губи своето познание за себе си, нито в действителност ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ в един атом или в сляпа сила, или в нисше живо нещо. Някои хора, наистина разбирайки, че ЦЯЛОТО действително е ВСИЧКО и че освен това те, хората, съществуват, правят извода, че те и ЦЯЛОТО са тъждествени и изпълват въздуха с виковете си "АЗ СЪМ БОГ" за удивление на тълпата и за съжаление на мъдреците. Твърдението на атомът "Аз съм Човек" би било по-скромно в сравнение с тяхното. Какво обаче в действителност представлява Светът, ако не е ЦЯЛОТО, ако не е създаден от ЦЯЛОТО, разделило себе си на части? Какво друго може да бъде, от какво друго може да бъде направен? Това е великият въпрос. Нека го разгледаме внимателно. Сега откриваме, че тук ни идва на помощ Принципът на съответствието (вж. Урок I). Старата Херметична аксиома "Каквото горе, това и долу" може да се използва в този момент. Нека се постараем да хвърлим поглед на функционирането на по-висшите нива, като разгледаме това на нашето собствено. Принципът на съответствието трябва да е приложим както към този, така и към други проблеми.
Нека видим! Как създава Човек върху собственото си ниво на съществуване? Първо, той може да създаде, като изработи нещо от външни материали. Но това няма да свърши работа, защото не съществуват материали извън ЦЯЛОТО, с които той да може да създава. След това, второ, Човек пресъздава или възпроизвежда собствения си вид чрез зачеването, което представлява размножаване на себе си, изпълнено чрез пренасяне на част от собствената субстанция в неговото поколение. Но и това няма да свърши работа, тъй като ЦЯЛОТО не може да пренесе или извади част от себе си, нито може да възпроизвежда или размножава себе си - при първото трябва да има отнемане, а във втория случай размножаване или добавяне към ЦЯЛОТО, като и двете предположения са абсурдни. Не съществува ли трети начин, по който ЧОВЕК да създава? Да, съществува - той СЪЗДАВА МИСЛЕНО! И правейки го, не използва външни материали, нито възпроизвежда себе си и въпреки това неговият Дух обхваща Менталното творчество.
Следвайки Принципа на съответствието, ние сме прави, когато приемаме, че ЦЯЛОТО създава Света МЕНТАЛНО по начин, сходен на процеса, чрез който Човек създава Мислените представи. И това е мястото, на което съобщението на Разума съответства перфектно на съобщението на Просветлените, както е показано от техните учения и съчинения. Такова е било Учението на Хермес.
ЦЯЛОТО не може да създава по никакъв друг начин, освен ментално, без нито да използва материал (и няма такъв, който да използва), нито да възпроизвежда себе си (което също е невъзможно). Няма измъкване от този извод на Разума, който, както казахме, съответства на най-висшите учения на Просветлените. Точно както вие, ученикът, можете да създадете собствен Свят в своя разум, така ЦЯЛОТО създава Световете в собствения си Разум. Но вашият Свят е мисленото творение на един Краен ум, докато този на ЦЯЛОТО е творение на Безкраен ум. Двата са сходни по вид, но са безкрайно различни по степен. Ще разгледаме по-подробно процеса на създаване и проявяване по-нататък. Но на този етап това е положението, което трябва да запомните: СВЕТЪТ И ВСИЧКО, КОЕТО ТОЙ СЪДЪРЖА, Е МИСЛОВНО ТВОРЕНИЕ НА ЦЯЛОТО. Наистина, действително, ЦЯЛОТО Е УМ!
"ЦЯЛОТО създава в своя Безкраен ум безброй Светове, които съществуват от ео¬ни Време - и въпреки това за ЦЯЛОТО създаването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите Светове е като времето за премигването на клепача."
"Безкрайният ум на ЦЯЛОТО е утробата на Световете."
Принципът на рода (вж. Урок I и уроците, които следват) се проявява на всички нива на живота -материално, мисловно и духовно. Но, както казахме преди, "Род" не означава "Пол" - полът чисто и просто е материално проявление на рода. "Род" означава "свързан с пораждането или създаването". И винаги когато нещо се поражда или създава на някое ниво, трябва да се прояви Принципът на рода. И това е истина дори и при създаването на Световете.
Не правете извода, че ние учим, че има мъжки и женски Бог, или Творец. Тази идея е просто едно изкривяване на древните учения по този въпрос. Истинското учение е, че ЦЯЛОТО само по себе си е над Рода, тъй като е над всеки друг Закон, включително и над този за Времето и Пространството. То е Законът, от който произлизат Законите, и не се подчинява на тях. Но когато ЦЯЛОТО се проявява на нивото на създаването или пораждането, тогава то действа в съответствие със Закона и Принципа, защото функционира на по-нисше ниво на Съществуването. И следователно е проявление на Принципа на рода, в неговия Мъжки и Женски аспект, на Менталното ниво, разбира се.
Тази идея може да изглежда страшна на някои от вас, които я чуват за първи път, но всеки в действителност я е възприел пасивно в своите житейски представи. Говорите за Бащинството на Бога и за Майчинството на Природата - за Бога, за Божествения баща и за Природата на Световната майка - и по този начин интуитивно сте признали Принципа за рода в Света. Не е ли така?
Херметичното учение не включва в себе си действителна дуалност - ЦЯЛОТО е ЕДНО - двата аспекта са просто аспекти на проявлението. Учението е, че Мъжкият принцип, проявяващ се чрез ЦЯЛОТО, в известен смисъл остава настрана от действителното мисловно създаване на Света. Той проектира своята Воля към Женския Принцип (който можем да наречем "Природа"), след което последният започва действителната работа по еволюцията на Света, от простите "центрове на активност" към човека и след това към още по-високи степени, като всичко това е в съответствие с добре установените и строго прилаганите Закони на Природата. Ако предпочитате старите образи на мисълта, можете да мислите за Мъжкия принцип като за БОГ, Отецът, а за Женския принцип като за ПРИРОДА, Световната майка, от чиято утроба са родени всички неща. Това е нещо повече от обикновен поетичен образ на речта, това е идея за действителния процес на създаването на Света. Но винаги помнете, че ЦЯЛОТО е само Едно и че Светът се ражда, създава и живее в Безкрайния му Ум.
За разбирането на тази идея може да ви бъде полезно да приложите Закона за съответствието към себе си и към собствения си ум. Знаете, че тази част от вас, която наричате "Аз", в известен смисъл стои отстрани и наблюдава създаването на Ментални образи в собствения ви ум. Частта от вашия ум, в която се осъществява мисленото пораждане, може да се нарече "Мен" за разлика от "Аз", който стои отстрани, наблюдава и изследва мислите, идеите и представите на това "Мен". Помнете: "Каквото горе, това и долу", и явлението от дадено ниво може да се използва за решаването на загадките на по-висшите или на по-нисшите нива.
Чудно ли е, че вие, детето, изпитвате това инстинктивно благоговение пред ЦЯЛОТО, чувство, което ние наричаме "религия" - това уважение и благоговение към УМА НА ОТЕЦА? Чудно ли е, че когато разглеждате делата и чудесата на Природата, ви залива едно могъщо чувство, чиито корени се намират някъде в най-вътрешното ви същество? Това е УМЪТ НА МАЙКАТА, към който се притискате, както бебето се притиска към майчината гръд.
Не правете грешката да предполагате, че малкият свят, който наблюдавате около себе си, Земята - просто малка прашинка в Света, е самият Свят. Съществуват милиони и милиони подобни Светове в Безкрайния ум на ЦЯЛОТО. И дори в нашата малка Слънчева система съществуват райони и нива на живот, далеч по-висши от нашия, както и същества, в сравнение с които ние, прикованите към Земята смъртни, сме като слизестите форми на живот, обитаващи дъното на океана, в сравнение с човека. Има същества със способности и сили много по-висши от тези, които човек някога е получавал от боговете. И въпреки това тези същества някога са били като вас и дори по-нисши от вас, а вие можете да бъдете като тях и дори по-висши от тях след време, защото такава е Съдбата на Човека, както е съобщена от Просветлените.
И Смъртта не е истинска, дори в Относителен смисъл - тя е само едно Раждане за нов живот - и Вие ще продължавате и продължавате към по-висши и още по-висши нива в продължение на безброй еони от време. Светът е вашият дом и вие ще изследвате и най-отдалечените му кътчета преди края на Времето. Вие живеете в Безкрайния ум на ЦЯЛОТО и вашите способности и възможности са безкрайни както във времето, така и в пространството. И в края на Великия цикъл на еоните, когато ЦЯЛОТО ще изтегли обратно в себе си всички свои творения, вие ще отидете с радост, защото тогава ще сте в състояние да познавате Цялата истина на това, да бъдеш Едно с ЦЯЛОТО. Такова е посланието на Просветлените - онези, които са много по-напред от нас по Пътя.
А междувременно останете спокойни - вие се намирате в безопасност и сте под закрилата на Безкрайната Сила на УМА на БАЩАТА-МАЙКА.
"В Ума на Бащата-Майка смъртните деца са у дома си."
"В Света не съществува индивид, който да е без Баща и без Майка."
Глава VI
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПАРАДОКС
"Полумъдрите, признавайки сравнителната нереалност на Света, си въобразяват, че могат да не се подчиняват на неговите Закони - това са суетни и самонадеяни глупаци и те се разбиват в скалите и биват разкъсани на части от елементите заради своята глупост. Истински мъдрите, познавайки природата на Света, използват Закона против законите, по-висшето срещу по-нисшето, и с помощта на Изкуството на Алхимията преобразуват нежеланото в това, което има стойност, и по този начин триумфират. Майсторството не се състои в неестествени сънища, видения и нереални фантазии или химери, а в използването на по-висшите сили против по-нисшите - в избягването на болката на по-нисшите нива чрез вибриране на по-висшите. Оръжието на Майстора е Трансмутация, а не самонадеяно отхвърляне."
Това е Парадоксът на Света, който е резултат от Принципа на противоположностите, проявяващ се, когато ЦЯЛОТО започне да Създава - вслушайте се в него, защото той посочва разликата между полумъдростта и истинската мъдрост. Макар че за БЕЗКРАЙНОТО ЦЯЛО, Светът, неговите Закони, неговите Сили, неговият Живот, неговите Явления са като неща, наблюдавани в състояние на Медитация или Сън, все пак за всичко, което е Крайно, Светът трябва да се възприема като Истински, и следователно животът, действието и мисълта трябва да се основават върху него, макар и с постоянно разбиране за Висшата истина. Всяко нещо трябва да е в съответствие със собственото му Ниво и Закони. Въобрази ли си ЦЯЛОТО, че Светът наистина представлява Реалност, в такъв случай горко на Света, защото тогава няма да има преминаване от нисшето към висшето, към божественото. Тогава Светът би се превърнал в нещо фиксирано и развитието ще стане невъзможно. И ако Човек в резултат на полумъдростта действа, живее и мисли за Света просто като за един сън (подобно на собствените му ограничени сънища), тогава за него той наистина се превръща в такъв и подобно на сомнамбул човекът обикаля непрекъснато в кръг, без да напредва, като накрая бива принудително събуден, сблъсквайки се и кървейки от Природните закони, които е пренебрегнал. Никога не забравяйте за Звездите, но нека погледът ви е насочен към краката, за да не паднете в калта заради това, че гледате нагоре. Не забравяйте Божествения парадокс, че макар и Светът да НЕ СЪЩЕСТВУВА, все пак ТОЙ СЪЩЕСТВУВА. Винаги помнете Двата полюса на Истината - Абсолютното и Относителното. Не забравяйте за Полуистините.
Това, което херметиците познават като "Закон на парадокса", представлява само един аспект на Принципа на противоположностите. Херметичните съчинения са пълни с бележки за проявата на Парадокса по отношение на проблемите на Живота и Съществуването. Учителите непрекъснато предупреждават учениците си относно грешката на изпускането на "другата страна" на всеки проблем. И техните предупреждения отчасти са насочени към въпросите за Абсолютното и Относителното, които объркват всички ученици по философия и карат толкова хора да мислят и действат в противоположност на това, което обикновено е известно като "здрав разум". И ние предупреждаваме всички ученици за необходимостта да са сигурни, че са разбрали Божествения парадокс за Абсолютното и Относителното, за да не затънат в блатото на Полуистината. Настоящият урок е написан в съответствие с това. Прочетете го внимателно!
Първата мисъл, която възниква в мислещия човек, след като разбере истината, че Светът е Ментално творение на ЦЯЛОТО, е, че Светът и всичко, което той съдържа, е просто една илюзия, нереалност, против която идея неговите инстинкти се бунтуват. Но тази истина, подобно на всички останали велики истини, трябва да се разгледа едновременно от гледната точка на Абсолютното и на Относителното. От позицията на Абсолютното, разбира се, Светът по своята природа е една илюзия, сън, фантасмагория в сравнение с ЦЯЛОТО само по себе си. Признаваме това дори в ежедневните си разбирания, защото говорим за света като за "изплъзваща се гледка", която идва и си отива, ражда се и умира - защото идеята за един сътворен Свят винаги трябва да се свързва с елемента за непос¬тоянство и промяна, крайност и нереалност, когато тази идея се разглежда на фона на идеята за ЦЯЛОТО, без значение какви могат да бъдат нашите убеждения относно природата и на двете. Философът, метафизикът, ученият и теологът са съгласни с тази идея и мисълта се среща във всички форми на философското мислене и религиозните понятия, както и в теориите на съответните школи на метафизиката и теологията.
Херметичните учения не проповядват нереалността на Света с някакви по-силни термини в сравнение с тези, които са ви познати, въпреки че представянето на проблема с тяхна помощ може да ви се струва някак стряскащо. Всяко нещо, което има начало и край, в известен смисъл трябва да бъде неистинско и нереално и Светът също се подчинява на това правило, във всички школи на мисълта. От гледна точка на Абсолюта не съществува нищо Реално с изключение на ЦЯЛОТО, независимо какви термини използваме, когато разсъждаваме или обсъждаме проблема. Дали Светът е създаден от Материя, или е Ментално творение в Ума на ЦЯЛОТО, той е нереален, нетраен, нещо, свързано с време, пространство, промяна. Искаме да разберете този факт много добре, преди да дадете оценка на Херметичната концепция за Менталната природа на Света. Помислете за всички останали концепции и разберете дали това не важи и за тях.
Но гледната точка на Абсолютното показва просто едната страна на картината - другата е тази на Относителното. Абсолютната истина е била дефинирана като: "Нещата, както ги познава Божият ум", докато Относителната истина като: "Нещата, както ги разбира най-висшият разум на Човека." И така, макар че за ЦЯЛОТО Светът трябва да е нереален и илюзорен, чист сън или резултат от медитация, без значение, за крайните умове, които образуват една част от този Свят и го разглеждат чрез сетивата на смъртните, Светът е съвсем истински и трябва да се възприема по този начин. При осъзнаването на гледната точка на Абсолютното не трябва да допускаме грешката да пренебрегваме или отричаме фактите и явленията от Света така, както те се представят на нашите тленни сетива - ние не сме ЦЯЛОТО, запомнете.
Ако използваме познати примери, трябва да кажем, че всички ние признаваме факта, че Материята "съществува" за нашите сетива - ще си изпатим, ако не го правим. И все пак, дори ограничените ни умове разбират сентенцията, че от научна гледна точка не съществува такова нещо, като Материя, че това, което наричаме Материя, изглежда е просто една съвкупност от атоми, които сами по себе си представляват едно групиране на силови единици, наречени електрони или "йони", които трептят и са в непрекъснато кръгово движение. Ритаме камък и усещаме удара -той изглежда реален, макар да знаем, че той представлява просто това, което казахме по-горе. Но помнете, че стъпалата ни, които усещат удара с помощта на мозъка, също са Материя, т.е. образувани са от електрони, а същото важи и за нашия мозък. И в най-добрия случай, ако не беше нашият Ум, нямаше изобщо да знаем за стъпалата или камъка.
И още, идеалът на художника или на скулптора, който той се старае да въплъти в камъка или върху платното, изглежда съвсем истински за него. Същото важи и за героите в ума на писателя или драматурга, които той се стреми да изрази, така че другите да могат да ги възприемат. И ако това е истина за нашия краен и ограничен ум, каква трябва да бъде степента на Реалността в Мисловните образи, създадени в Ума на Безкрайното? О, приятели, за смъртните този Свят на Разума наистина е съвсем истински - той е единственият, който някога можем да познаем, макар и да се изкачваме от ниво към ниво, все по-високо и по-високо. За да го познаем по друг начин, чрез действителен опит, трябва да бъдем самото ЦЯЛО. Истина е, че колкото по-високо се издигаме по скалата, колкото по-близо до "ума на Отеца" достигаме, толкова по-очевидна става илюзорната природа на крайните неща, но докато ЦЯЛОТО не ни изтегли окончателно в себе си, илюзорността в действителност не изчезва.
Така че не е необходимо да разглеждаме характеристиката на илюзията. По-скоро, признавайки истинската природа на Света, нека се постараем да разберем нейните ментални закони и да се стремим да ги използваме по най-добрия начин за нашето възходящо издигане в живота, докато пътуваме от ниво към ниво. Законите на Света при все това са "Железни Закони" поради менталната си природа. Всичко, с изключение на ЦЯЛОТО, се подчинява на тях. Това, което В БЕЗКРАЙНИЯ УМ НА ЦЯЛОТО е РЕАЛНО, в известна степен е вторично само по отношение на тази Реалност, която се приписва на ЦЯЛОТО.
Така че не се чувствайте несигурни или застрашени - всички ние СЕ СЪДЪРЖАМЕ ТВЪРДО В БЕЗКРАЙНИЯ УМ НА ЦЯЛОТО и не съществува такова нещо, което може да ни навреди или от което ние да се страхуваме. Извън ЦЯЛОТО не съществува никаква Сила, която да ни въздейства. Затова можем да сме спокойни и сигурни. След като човек веднъж достигне до това разбиране, светът е приятен и сигурен. След това "спокойно и тихо спим, люляни в Люлката на Бездната", почиващи в безопасност в пазвата на Океана на Безкрайния ум, който е ЦЯЛОТО. Наистина в ЦЯЛОТО "ние живеем, действаме и имаме своето битие".
Докато пребиваваме на нивото на Материята, Материята въпреки всичко за нас е Материя, макар да знаем, че тя е просто съвкупност от "електрони" или Силови частици, трептящи с голяма скорост и въртящи се една около друга в структурата на атомите; атомите на свой ред вибрират и се въртят, образувайки молекули, които след това образуват по-големи маси Материя. Материята не става по-малко Материя, когато продължим изследването още по-нататък и разберем от Херметичните учения, че "Силата", на която електроните са само единици, е просто проявление на Ума на ЦЯЛОТО и подобно на всичко останало в Света е чисто Ментална по своята природа. Макар че на Нивото на Материята трябва да признаем нейното проявление, можем да контролираме Материята (както всички Майстори от по-висока или по-ниска степен го правят), но го правим с помощта на по-висши сили. Глупаво е, ако се опитваме да отречем съществуването на Материята в относителен аспект. Можем да отречем нейното господство над нас, и с право, но не трябва да се опитваме да я игнорираме в относителния й аспект, най-малкото докато съществуваме на нейното ниво.
Също така Законите на Природата не стават по-малко последователни или ефикасни, когато знаем, че са просто мисловни творения. Те действат пълноценно на различни нива. Надмогваме нисшите закони чрез прилагането на по-висши от тях - това е единственият начин. Но не можем да се освободим от Закона или да се издигнем изцяло над него. Нищо освен ЦЯЛОТО не може да се отърве от Закона - и това е така, защото ЦЯЛОТО е самият ЗАКОН, от който възникват всички Закони. Най-развитите Майстори могат да придобият силите, които обикновено се приписват на човешките богове. Съществуват безброй класове същества във великата йерархия на живота, чието битие и сила надминават дори и тези на най-висшите Майстори сред хората до степен, немислима за смъртните - но и най-вис¬шият Майстор и най-висшето Същество трябва да се преклонят пред Закона и да бъдат Нищо в окото на ЦЯЛОТО. Така че щом и тези най-висши Същества, чиито способности надминават дори способностите, приписвани от хората на техните богове, са ограничени от Закона и подчинени на него, в такъв случай можем да си представим самонадеяността на смъртния човек, на нашата раса и степен, когато той дръзне да разглежда Законите на Природата като "нереални", измислени и илюзорни, само защото е успял да разбере истината, че Законите са Ментални по природа и са просто Ментално творение на ЦЯЛОТО. Тези Закони, които ЦЯЛОТО е определило да бъдат управляващи Закони, не трябва да се отхвърлят или оспорват. Докато Светът съществува, ще съществуват и те, защото Светът съществува благодарение на тези Закони, те образуват неговата рамка и го обединяват.
Херметичният Принцип на менталността, макар и да обяснява истинската природа на Света на основата на принципа, че всичко е Ментално, не променя научните понятия за Света, Живота или Еволюцията. В действителност науката просто потвърждава Херметичните учения. Последните учат, че природата на Света е "Ментална", докато съвременната наука казваше, че тя е "Материална" или (по-късно) че е Енергия, според последните анализи. Херметичното учение не е упреквало основния принцип на Хърбърт Спенсър, който постулира съществуването на една "Безкрайна и Вечна енергия, от която водят началото си всички неща". Всъщност херметиците виждат във философията на Спенсър най-висшия външен израз на действието на Естествените закони, които те винаги са провъзгласявали, и вярват, че Спенсър е реинкарнация на древен философ, живял в древен Египет преди хиляди години, който по-късно се преродил като Хераклит, гръцкият философ, живял 500 г. пр. н.е. Те разглеждат твърдението му за "Безкрайната и Вечна енергия" като нещо, което е в пълно съответствие с Херметичното учение, като винаги добавят собственото си разбиране, че неговата "Енергия" е Енергията на Ума на ЦЯЛОТО. С Универсалния ключ на Херметичната философия ученикът на Спенсър ще може да отключи много врати от вътрешните философски понятия на великия английски философ, чиято работа демонстрира резултатите от подготовката в предишните му прераждания. Неговото учение за Еволюцията и Ритъма е в почти абсолютно съответствие с Херметичното учение относно Принципа и Ритъма.
И така, херметичният ученик не трябва да пренебрегва нито един от неговите превъзходни научни възгледи за Света. Всичко, което той трябва да направи, е да схване основния принцип: "ЦЯЛОТО е Умът; Светът е Ментален - съдържащ се в Ума на ЦЯЛОТО". Ще открие, че останалите шест от Седемте принципа ще "паснат" на неговото научно познание и ще послужат за изясняване на неясните моменти и за осветяване на тъмните ъгли. Това не трябва да ни учудва, след като научим за въздействието на херметичната мисъл върху първите философи на древна Гърция, върху основата на чиято мисъл са построени в голяма степен теориите на съвременната наука. Приемането на първия Херметичен принцип (Менталността) е единственото голямо разминаване между съвременната наука и херметичните ученици, а науката постепенно се придвижва към позицията на херметиците при лутането си пипнешком в търсене на пътя извън Лабиринта, в който тя е лъкатушела при изследване на Реалността. Целта на този урок е да внуши на нашите ученици факта, че за всички намерения и цели Светът, неговите закони и явления са толкова РЕАЛНИ, що се отнася до Човека, колкото биха били в съответствие с хипотезите на материализма или енергетизма. В съответствие с всяка от хипотезите Светът във външния му аспект се изменя, непрекъснато носещ се и преходен, и поради това е лишен от субстанционалност и реалност. Но (обърнете внимание и на другата противоположност на същата истина) съгласно всяка от същите тези хипотези ние сме принудени да ДЕЙСТВАМЕ И ДА ЖИВЕЕМ като че ли мимолетните неща са реални и субстанцио¬нални. Все пак винаги с тази разлика между различните хипотези, че според старите възгледи Менталната сила се пренебрегва като Природна сила, докато според Мен¬талността тя се превръща в Най-великата природна сила. И тази единствена разлика революционизира Живота за тези, които разбират Принципа и произтичащите от него закони и практика.
И накрая, ученици, разберете предимството на Менталността и се научете да разбирате, използвате и прилагате законите, произтичащи от нея. Но не се поддавайте на изкушението, което, както се твърди в Кибалион, завладява полумъдрите и което ги хипнотизира с привидната нереалност на нещата. Последицата от това е, че те бродят като сомнамбули, живеещи в един свят от сънища, пренебрегват практическата работа и живота на човека и накрая "се разбиват в скалите и биват разкъсани на части от елементите заради своята глупост". Вместо това следвайте примера на мъдрите, за които в същия авторитетен източник се заявява, че "използват Закона против законите, по-висшето срещу по-нисшето, и с помощта на Изкуството на Алхимията преобразуват нежеланото в това, което има стойност, и по този начин триумфират." Следвайки авторитета, нека избегнем полу-мъдрост¬та (която всъщност е глупостта), пренебрегваща истината, че: "Майсторството не се състои в неестествени сънища, видения и нереални фантазии или химери, а в използването на по-висшите сили против по-нисшите - в избягването на болката на по-нисшите нива чрез вибриране на по-висшите." Винаги помнете, ученици, че "оръжието на Майстора е Трансмутация, а не самонадеяно отхвърляне." Горните цитати са от Кибалион и си струва да бъдат запомнени от ученика.
Ние не живеем в свят от сънища, а в Свят, който, макар и относителен, е истински й реален, що се отнася до нашия живот и действия. Работата ни в Света не е да отричаме неговото съществуване, а да ЖИВЕЕМ, използвайки Законите, за да се издигаме от по-нисшето към по-висшето - да живеем, правейки най-доброто, на което сме способни в рамките на обстоятелствата, в които се озоваваме всеки ден, да живеем, доколкото е възможно, съобразно най-висшите си идеи и идеали. Истинското значение на Живота не е известно на хората на това ниво, ако може да се каже, че изобщо е известно на някое друго ниво, но най-висшите авторитети, както и собствената ни интуиция, ни учат, че няма да направим грешка, ако живеем съобразно най-доброто, което е в нас, доколкото е възможно, и ако осъществим тенденцията на Света в същата посока, независимо от очевидните доказателства за обратното. Всички ние сме на Пътя - а Пътят води винаги нагоре с множество места за почивка.
Прочетете Посланието на Кибалион, следвайте примера на "мъдрите" и избягвайте грешката на "полу¬мъдрите", които страдат заради глупостта си.
Няма коментари
